В деня, в който турски изтребител свали руския бомбардировач Су-24, в интернет се появи интервю със сирийските туркомани, застреляли катапултиралия беззащитен пилот. Водачът им бе разпознат веднага – Алпарслан Челик, активен член на "Сивите вълци".
Тази организация се появява в края на 60-те години на ХХ в., когато лидерът на ултрадясната "Партия на националистическото движение“ Алпарслан Тюркеш, поклонник на фюрера, създава младежко крило. В основата на идеологията на "Сивите вълци" е пантюркизмът – мечтата за велика Турция, империя, която ще обедини всички "турански“ народности въз основа на кръвта, а не на мюсюлманската вяра. Организацията набира "кадрите“ си най-вече сред младите безработни и студентите и успява да се сдобие с десетки хиляди членове, споени от желязна дисциплина и подчинени пряко на Тюркеш.
"Вълците“ бързо привлякоха вниманието на специалните служби. Като преден южен пост на НАТО Турция бе сред най-уязвимите от съветски удари в случай на война. Затова страните членки на алианса разработиха операцията "Гладио“ – система за подготовка на нелегални организации, които при евентуално нахлуване на съветски войски да разгърнат партизанска война в тила. Естествено, те залагаха най-вече на ултрадесните организации предвид омразата им към комунизма. Така "Сивите вълци“ станаха част от мрежата "Гладио“.
Ултрадесните винаги са били удобен инструмент и в ръцете на правителството за борбата с лявата опозиция, без участието на армията и полицията. Често ги използват и за създаването на нестабилност в обществото, която да предизвика подкрепата за единствената опора на реда – действащите управници. Без да подозират, "вълците“ често действат за едни или други интереси, убивайки либерални активисти, интелектуалци, профсъюзни лидери, етнически кюрди, журналисти и чиновници.
През 1980-а група турски генерали извършиха военен преврат и започнаха битка срещу всички прояви на десен и ляв екстремизъм. "Сивите вълци“, които по онова време имаха около 200 хил. регистрирани членове, бяха обвинени в извършването на 694 убийства. Организацията бе забранена, а повечето от лидерите й отидоха зад решетките. "Вълците“ преминаха в нелегалност и разгърнаха мащабен терор срещу "враговете" на Турция. Най-известната им акция е атентатът срещу Йоан Павел Втори на 13 май 1981-а. Папата обаче оцеля, а нападателят му Мехмет Али Агджа бе осъден на доживотен затвор и впоследствие депортиран в южната ни съседка.
Ситуацията се промени в началото на 90-те години на ХХ век. Повечето от арестуваните бяха излежали присъдите си или бяха амнистирани и излезли на свобода. След разпада на Съветския съюз новият турски премиер Тургут Йозал се стремеше да превърне страната в регионален лидер. Така полковник Тюркеш и неговите "Сиви вълци“ отново станаха необходими на Анкара и дейността им бе разрешена.
Освен на вътрешния фронт днес "вълците“ работят активно в китайския Синдзян-Уйгурски автономен район, където подкрепят сепаратисткото движение за образуване на държавата Източен Туркестан. Стремежът им е да спечелят симпатиите на интелектуалците – училищни и университетски преподаватели, студенти и журналисти. Понякога битката за свободен Синдзян надхвърля границите на Китай. Най-скандалният пример е августовският атентат в Банкок, в който загинаха 19 човека, а 123-ма бяха ранени от избухнала бомба. Основният заподозрян е "сивият вълк“ Адем Карадаг, който според версията на следствието искал да отмъсти на Тайланд за депортирането на уйгурски нелегални в Китай. През юли 2015-а пък "вълците" организираха протести в самата Турция. Поводът беше забраната на китайските власти за масови мероприятия в Синдзян по време на Рамадана. Те гориха китайски знамена, опустошиха няколко китайски ресторанта и пребиха няколко корейски туристи, вземайки ги за китайци.
Главната задгранична база на „вълците“ обаче е Европа. Става дума най-вече за Германия, Холандия и Белгия. По правило те действат в тези държави под крилото на многобройните турски културни организации, загрижени за запазването на "турската идентичност“. На Стария континент представителите им се държат доста по-скромно, отколкото в родината си и относително рядко организират терористични актове. Дейността им най-често се свежда до протестни маршове и оскверняване на паметници, посветени на геноцида срещу арменците, малтретиране на китайски туристи и сбивания с членове на турската община с леви възгледи. Западните медии обаче предупреждават, че опасността не бива да се подценява. По данни на Neues Deutschland и Der Spiegel "Сивите вълци“ в Германия наброяват над 10 хил. души и са най-голямата дясна организация в страната. Новите членове се набират сред представителите на турската диаспора, които се интересуват от националната си идентичност. Полицията редовно извършва операции срещу турските десни екстремисти, които винаги завършват с изземането на впечатляващ арсенал – оръжие, патрони, електрошокове и дори самурайски мечове.
И ако в Европа "вълците“ се борят за правата на турската диаспора, в Турция се опитват да не допуснат създаването на сирийска диаспора. През юли 2014-а хиляди десни активисти излязоха в Мараш, за да протестират срещу наплива на сирийски бежанци. Те блокираха пътища и сваляха табели на арабски език от магазините. Но правителството предпочете да не изостря отношенията си с тях, обявявайки, че акцията вероятно е дело на провокатори. Всъщност реакцията на турските власти е разбираема – те се нуждаят от съюзници в борбата си срещу кюрдските активисти. Когато кюрдите протестираха, настоявайки Анкара да помогне на сражаващия се сирийски град Кобани, демонстрациите им бяха разгонени от "Сивите вълци“. А през септември формирования на дясната организация разгромиха офисите на прокюрдската Народнодемократична партия – един от съперници на последните избори на управляващата политическа сила.
