Премиерът и неговите заместници, всички министри от кабинета, областните управители и кметовете ще бъдат длъжни на всеки две седмици да декларират публично срещите си с всеки, с когото се виждат по служба и в качеството им на представители на властта. Съобщенията за тези срещи ще се публикуват в сайтовете на съответните ведомства в двуседмичен срок след провеждането им. Те ще съдържат датата, имената на хората, участвали в срещата, и информация за какво са си говорили.
Най-общо това представлява поредната "антикорупционна мярка", която се предлага с поправения закон срещу корупцията, така горещо рекламиран от вицепремиера Меглена Кунева. Точната формулировка на новото правило все още не е ясна, защото проектозаконът не е оповестен официално. Но вече неколкократно бе потвърдено, че мярката е записана в документа и че всъщност е взаимствана от практиката на Европейската комисия. В ЕК комисарите са задължени да вписват в нарочен регистър контактите си с хора, които се определят като "външни" за кръга на службата им, за да няма съмнения за лобизъм и за конфликт на интереси. А неизпълнението на това задължение води до твърде тежки последици: бившият вече еврокомисар Джон Дали от Малта бе принуден да напусне поста си именно заради необявени срещи с представители на тютюневата индустрия.
Ще поясним за какво става дума, с пример от родната ни действителност: прословутата среща на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и на софийския прокурор Николай Кокинов в дома на премиера Борисов в Банкя. Записът от тази "частна" сбирка, макар и незаконен, през 2013 г. показа недопустими връзки между хора с власт в държавата, осветли и механизмите за "уреждане" на постове в съдебната власт. И идва ред на въпросите, на които законът "Кунева" трябва да отговори, в случай че действително целта е да се направи нещо смислено, а не само да се хвърли поредната шепа прах в очите на избирателите: служебна ли е била тази среща в дома на премиера, или не? Трябва ли да се оповестяват подобни разговори между длъжностни лица? Кой и как ще следи дали на данъкоплатците не се "спестява" информация и такива срещи продължават, без да се съобщава за тях? Какви ще са последиците при укриване на информация?
А има и още един важен въпрос: щом тази мярка ще е задължителна за кмета на всяко малко селце в държавата, защо така удобно в проектозакона са пропуснати народните представители? Или за тях превенция срещу корупцията не е необходима, защото те не прокарват лобистки закони, не кадруват в полза на свои хора, не ядат и не пият на софри със съмнително забогатели бизнесмени?
Предложението за "осветляване" на срещите на властимащите всъщност е само една от над 100-те поправки, с които законът "Кунева", както го нарекоха медиите, ще се яви на поправителен в Народното събрание. През септември тази година той вече бе отхвърлен от парламента. Бяха изтъкнати причини: едната беше, че чрез предвижданата в закона възможност да се подават анонимни сигнали можеше да се стигне до разчистване на политически конкуренти и на икономически сметки. Поправките в проекта имат амбицията анонимките вече да не са чак толкова анонимни – предвиждат се специални формуляри и реквизити за попълване, които ще затруднят използването им за саморазправа. Освен това бюрото няма да образува незабавно производство срещу посочените в сигналите хора с власт, а първо ще се прави предварителна проверка, която да установи дали изобщо има данни за някакво нарушение.
Другият проблем в закона "Кунева", който го препъна при първото му гледане в парламента, беше кой и как трябва да избира шефа на новото антикорупционно бюро. Предвижда се то да обедини три съществуващи сега ведомства: БОРКОР, комисията за конфликт на интереси и отдела в Сметната палата, натоварен с проверките върху имотните декларации на хората от властта. Първоначалният проект предвиждаше директорът да бъде назначаван и освобождаван от Министерския съвет. Което беше, меко казано, неподходящ вариант: няма как тези, които най-много трябва да бъдат дебнати за корупция, да избират кой да ги проверява. Сега се предлагат два нови варианта за избор на директора на бюрото и на заместниците му: първият предвижда всяка парламентарна група да излъчи кандидати, парламентът да избере един от тях, а президентът – да го назначи с указ. Другият вариант е да се създаде нарочна комисия от членове на парламентарно представените партии, на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет, които да избират директора. От депутатите се очаква да изберат един от двата.
В момента вече текат совалки и преговори с политическите сили, които целят да осигурят подкрепа на поправения законопроект при второто му внасяне в парламента. Разглеждането на закона в НС обаче със сигурност ще бъде след новогодишните празници.
