След победата на СИРИЗА през януари в Гърция Европа със затаен дъх чакаше дали същото няма да сполети и петата й икономическа сила – Испания. Както изглежда обаче, парламентарните избори на 20 декември едва ли ще вкарат средиземноморската страна в гръцкия сценарий. Проучванията на електоралните нагласи показват, че четири партии ще си поделят 350-те места в Конгреса на депутатите и Сената и е малка вероятността някоя от тях да получи абсолютно мнозинство, което да й позволи самостоятелно управление. Това само по себе си изключва перспективата испанската посестрима на СИРИЗА – "Подемос", да поеме управлението.
Тези очаквания съвсем не правят вота банален, защото цели четири политически формации имат всички шансове да получат по над 15% подкрепа. Доминиран в продължение на дълъг период от дясната Народна партия и лявата Социалистическа партия, испанският политически пейзаж буквално се преобрази през последните две години. И независимо кое от четирите формирования спечели вота, то ще трябва да си потърси коалиционен партньор, което означава край на двупартийната система, установена в страната след смъртта на Франко през 1975-а. Всъщност проучванията на електоралните нагласи посочват като евентуален победител Народната партия, следвана от социалистите, "Подемос" и младата пропазарна "Сиудаданос" ("Гражданите").
В момента Испания е в процес на възстановяване от тежка рецесия. Но макар икономиката вече да бележи ръст – 3.5% за тази година с прогноза за 2.7% през следващата, безработицата все още е 22 процента. Затова бе логично в предизборната си кампания министър-председателят Мариано Рахой от Народната партия да заложи на поддържането на начертания курс. Лозунгът на формацията му бе "Испания, сериозно". Докато опонентите му са на мнение, че управляващите не правят достатъчно за намаляването на безработицата и преди всичко за облекчаването на бремето на бедността, от която страдат все още много испанци.
Бедите на Испания започнаха със световната криза от 2007-2008-а, която спука пренадутия испански имотен балон и застраши с колапс финансовата система на държавата. Социалистите, които управляваха по това време, приеха помощ от Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд. В замяна кабинетът се ангажира с въвеждането на сурови мерки за икономия, които, комбинирани със започналата рецесия, доведоха до огромна безработица, обедняване и взрив на социалното недоволство. От 2011-а започнаха масови протести, като хиляди испанци, обединени в движението на "недоволните", окупираха площадите на големите градове и на практика дадоха тласък на подобни действия в целия свят (сред най-известните им последователи е движението "Окупирай Уолстрийт" в САЩ). Точно от тези протести се роди и партията "Подемос" ("Можем"), която неслучайно е сравнявана с гръцката СИРИЗА. Тя бързо набра популярност. В определени моменти подкрепата й възлизаше на 24% и това й даваше реален шанс да изпревари дори Народната партия, която междувременно през 2011а спечели парламентарните избори. Но от тогава популярността й намаля и последните прогнози й отреждат борба евентуално за третото място, с минимални шансове да грабне "среброто".
Любопитен факт е, че "Подемос" изживя пика на популярността си в началото на 2015-а – по същото време, когато СИРИЗА победи на изборите в Гърция. Само че, за разлика от гръцките си събратя, испанските радикално леви нямаха шанса да я осребрят.
Голямата неизвестна в предстоящата надпревара са "Сиудаданос". Основаната в Каталуния партия, която се противопоставя на независимостта на областта, бързо се превърна в национална сила. Стъпили на антиимиграцинна платформа, нейните членове и последователи се обявяват за икономическа политика, близка до тази на традиционната десница и доста отдалечена от тази на социалистите, да не говорим пък за радикално левите. От друга страна, новата десница остро критикува корупцията сред управляващите и е готова да подкрепи конституционни реформи, предлагани от левицата, особено в посока на децентрализация на държавата. И ако има нещо, за което младият й и фотогеничен лидер Алберт Ривера е непоклатим, това е, че Каталуния трябва да остане в Испания и че е необходимо намаляване на данъците. След вота в неделя ще разберем дали тези допирни точки между новата и старата десница ще са достатъчни, или ще се върви към по-сложна конфигурация на властта.
