Около 300 провалени търга и над 100 млн. лв., които не са влезли в здравеопазването ни, когато най-много са били нужни. Това е равносметката от прекратените, отменени и спрени обществени поръчки на болниците през 2015-а. Диапазонът на неуспешните им покупки е доста широк – от храна за болните, лекарства и консумативи, до специализирано медицинско оборудване.
Конкурсите в лечебниците не завършват с хепиенд по ред причини. Заради зле или непочтено написана техническа документация с насочващи условия, обжалвания през КЗК на пренебрегнати кандидати, които връщат наддаването в начален етап, неспособност на претендентите да отговорят на заложените условия… Колкото и да е чудно, дузина добре платени обществени поръчки не са се състояли, тъй като към тях не е проявил интерес нито един доставчик. Изводът е, че болниците доста трудно се справят с предизвикателството да си поръчат услуги, да строят или пък да направят ремонт. Проблеми с обществените поръчки имат клиниките на всички нива – от регионалните общинските, през университетските, та чак до частните. Със сигурност част от търговете са спрени и заради съмнения за "игри под масата", въпреки че това няма как да бъде отразено черно на бяло. Фактът, че средно 20 публични търга на месец завършват с провал, говори за сериозна пробойна в системата. Тя трябваше да бъде запълнена от новото звено за обществени поръчки към Министерството на здравеопазването, което да поеме нещата в свои ръце. И въпреки че "поръчковият отдел" е готов на документи, не е ясно защо той все още не е заработил.
Спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Този принцип следват банките, когато болниците им се примолят за кредит, с който да закърпят положението. Финансовите институции са прави да не искат да се забъркват със затънали общински и държавни лечебници, които още утре могат да фалират и да им сервират по чаша студена вода. Почти трагикомичен е случаят с най-задлъжнялата болница у нас – старозагорската УМБАЛ "Проф.д-р Ст. Киркович". На няколко пъти тя се опита да вземе заем, с който да покрие просрочени задължения от 6.5 млн. лв., а други 3.5 млн. лв. – за инвестиции. В какво ще инвестира здравно заведение с около 25 млн. лв. дългове, в което спряха парното и уволниха половината персонал, е друг въпрос. Но четирите поканени банки съвсем естествено не откликнаха на поканата. А и как да го направят, когато четат как десетки хиляди левове са похарчени от предишното ръководство за банкети, подаръци и представителни разходи. Все пак здравното ведомство помогна на подопечените си с 5 млн. лв. за изграждане на нов онкологичен център, само че до оздравяване на лечебницата едва ли скоро ще се стигне.
Врачанската многопрофилна болница "Христо Ботев" също удря на камък в опита си да измъкне 6 млн. лв. за погасяване на текущи и просрочени дългове. И по всичко изглежда, че още дълго ще удря на същото.Там дори са поставили условия на банките – фиксирана лихва от максимум 7% и период на погасяване точно седем години. На всичко отгоре врачани са над обичайните неща и не искат да плащат годишни такси за управление на кредита или налог за предсрочно погасяване.
Отделна и крайно забавна тема са менютата в нашенските клиники. В някои от тях така и не могат да сполучат с "второто" и "третото". Например пернишката болница "Рахила Ангелова" отпуска 130 000 лв. за всекидневно приготвяне и доставяне на готова храна за лежащо болни пациенти, но оценяващата офертите комисия установява, че нито един от кандидатите не отговаря на заложените условия. А те не са кой знае какви – искат се доказателства за техническото оборудване и възможностите за осигуряване на поръчката, транспорт, който да отговаря на изискванията, гаранция за количеството и качеството на доставената храна. В рамките на шегата, след като пациентите са се разминали с вкусната храна, дано не са яли бой, както често се случва в миньорския град.
Случаят със санаториума в Нареченски бани е още по-анекдотичен. Лечебницата "Св. Богородица" обявява конкурс за доставка на месо, мляко, риба, зърнени храни, картофи, плодове и зеленчуци за над 468 000 лева. Търгът обаче се превръща в "пълна лудница". Трима от участниците са отстранени, защото са се изтъпанчили със запечатани, но прозрачни пликове, в които много ясно се вижда предлаганата цена, а четвърти е изгонен, тъй като е предложил само цена, но не и техническа оферта за изпълнение на поръчката. Други четирима кандидати, сред които и голяма търговска верига, пък са елиминирани поради липсата на гаранции за контрол на качеството. В Нареченски бани явно не си поплюват. Нито във варненската "Света Марина", която проваля търг за доставка на храна в размер на един милион лева заради "орташкото" условие изпълнителят да е базиран точно в морската столица.
Рекорди чупи "Токуда". За може би най-маститата здравна поръчка на годината – над 20 млн. лв. за доставка на различни видове лекарства и храни със 72 обособени позиции, в която са допуснати и най-много технически грешки. Интересно кой и е подготвял тръжната документация, но след като болницата обявява търга, в канцелариите й се получават купища писма и запитвания от кандидати, които оспорват посочените изисквания. Заради грешно посочване на единична цена, несъобразена с количеството в опаковките и броя на таблетките, поръчка на спрени от внос медикаменти, дублиране на лекарства от различни групи в една обособена позиция и неправилно калкулирани цени, неотговарящи на регистрираните от производителите, беше пуснат нов търг. Хубаво е, че частната лечебница сама откри грешките си, иначе фарсът щеше да е ненадминат.
Колкото до Националната кардиологична болница, тя вероятно държи рекорда за най-много прекратени обособени позиции. От обявена процедура за доставка на "762 броя номенклатурни единици" за 4.3 млн. лв. не пристигат над 190 от тях. Причината е прозаична – липса на интерес от страна на доставчиците. С този проблем са се сблъсквали и "Лозенец", ловешката и пазарджишката болници, "Александровска" и други, и то все в търгове за милиони. Което значи, че или заделените пари са били твърде малко за исканите количества, или поръчките са правени "на тъмно".
Може би най-куриозно е желанието на болница "Лозенец" срещу 213 215 лв. да си купи "неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти". Желаещи да продадат забранените хапчета не са се явили.
