Китай е най-големият пазар за луксозни стоки в света и има почти 50% дял от всички направени за тях разходи. Забавянето на растежа на азиатския колос и на приходите на китайските домакинства е лоша новина за доставчиците на скъпи удоволствия от сорта на парфюми, клубове за голф, произведения на изкуството и други по-екстравагантни глезотии. В резултат френската група LVMH – производител на шампанско и ръчни чанти, закри в последните месеци три свои магазина в Поднебесната империя. А проведеният през ноември в Хонконг годишен аукцион на "Кристи" за азиатски произведения на изкуството от ХХ век и на модерни художествени творби донесе едва 508 млн. хонконгски долара (66 млн. щ. долара) – доста под спечелените през 2013-а 935 млн. хонконгски долара.
Неблагополучията на тези западни продавачи на суета обаче са дреболия в сравнение с проблемите на китайските им конкуренти. Например цените на нефрита и на тибетските мастифи паднаха с повече от 50%, а стотици фирми фалираха – реалност, наложена както по икономически, така и по политически причини.
Да вземем тибетските мастифи – порода огромни овчарски кучета, символ на високия стандарт на живот на китайските новобогаташи през първото десетилетие на новия век. Преди три години обикновен екземпляр от елитната порода е можел да се купи за около 20 хил. щ. долара. А днес те вървят по не повече от една десета от тази цена. В началото на 2015-а група за защита на животните спаси 20 мастифа, натоварени в каросерията на камион. Те пътували към кланица, продадени от собствениците си за кожа и за месо срещу едва 5 долара всеки.
Все пак за най-редките представители на породата бизнесът не е чак толкова закъсал. Твърди се, че през 2011-а въглищен барон – мултимилионер от Северен Китай, купил 11-месечния червен мастиф Hong Dong за 10 млн. юана (1.5 млн. щ. долара). А през 2014-а собственикът на строителна компания платил 12 млн. юана за друго куче от същата порода.
Тибетските мастифи са прищявка на плутократите, които обикновено ги купуват за кучета-пазачи. Докато търсенето на повечето луксозни стоки зависи от традицията да се правят подаръци при всяка сделка – нефритени сувенири, чай или рядко ястие. Само че подетата през 2013-а антикорупционна кампания от президента Си Дзинпин превърна тази практика подозрителна от политическа гледна точка и ограничи даването на скъпи подаръци за държавните чиновници. Първата жертва бе чаят Pu'er (съставен от ферментирали древни сортове от югозападната провинция Юнан) – любимата отплата на доволните клиенти. Цената на най-престижната марка "Голдън тий" на компанията Tae – най-големият световен производител на Pu'er, падна от 917 юана за 357 грама през март 2014-а на 512 юана, преди да се възстанови до около 700 юана. По този повод президентът на Чаената асоциация на Юнан коментира за пресата, че чаеният бранш навлиза в "ново нормално състояние", което ще рече по-ниски цени и по-скромни продажби.
Акцията срещу "екстравагантното ядене и пиене" порази и бизнеса с абалони – деликатесен вид миди, отглеждани в морския курорт Донгшан на провинция Фуджиян. Въпреки че никога не са били особено скъпи (малко над 50 юана или 7.7 щ. долара за 500 грама), класификацията им като "луксозна стока" ограничи рязко и техните продажби. Така около 40% от фермите във Фуджиян бяха закрити през 2013-а и 2014-а.
