ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Огнян Донев и напъните на прокуратурата

Огнян Донев

Прокуратурата успя да добута до съдебна фаза данъчното дело срещу бизнесмена Огнян Донев, за да постигне… предизвестен провал на четвъртата година от началото му. Обвинението срещу Донев и срещу изпълнителния директор на "Телсо" АД Борис Борисов беше повдигнато в края на юли, но три месеца по-късно Софийският градски съд прекрати делото и разпореди то да бъде върнато на прокуратурата, за да отстрани съществени процесуални нарушения. Държавното обвинение протестира пред Софийския апелативен съд, който отмени тази седмица разпореждането на долната инстанция, задължавайки я да започне процеса по същество.

Прокуратурата побърза да се похвали с успеха, публикувайки част от мотивите на апелативния състав с докладчик съдия Мария Митева. Според нея процесуални нарушения няма, обвинението е ясно и точно, а градският съд греши в извода си, че изброените в него факти и обстоятелства за различни физически и юридически лица се намират в логическа непоследователност и не са разбираеми и ясни. Като неоснователно е определено и изискването на долната инстанция прокуратурата да посочи в какво качество Донев е извършил деянията, в които го обвиняват.

Историята започна през юни 2012 г., когато срещу него и срещу партньора му във вестниците "Труд" и "24 часа" – Любомир Павлов, започна и разследване за пране на пари чрез продажбата на дружествените дялове в "Медийна Група България Холдинг". То беше предшествано от шумна акция, в която полицаи и прокурори обискираха офиси на фирмите "Елфарма" АД и "Телсо" АД по сигнал за пране на пари. Той пък беше подаден година и половина по-рано от партньорите им в покупката на "Медийна група България" Христо Грозев, Карл Хабсбург и Даниел Руц. Управляващ и собственик на "Елфарма" АД е Огнян Донев, а "Телсо" АД е притежание на офшорно дружество, чиито управители са начело и на "Софарма имоти" и "Фармалогистика", чиито капитал държи "Софарма".

Месец след акцията срещу Огнян Донев започна и досъдебното производство за укриване на данъци, по което му определиха рекордна парична гаранция в размер на 500 хил. лева. После настъпи затишие, а междувременно разследването за пране на пари беше прекратено през март 2013 година. Сега обвиненията срещу Донев за укриване на данъци са в същия вид, в който бяха посочени от прокуратурата преди три години и половина. Става въпрос за близо 63 млн. лв. неплатени данъчни задължения от 2007 г., когато Донев като изпълнителен директор на "Елфарма" АД не е посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 420 млн. лева.

Увеличението е от извършени седем блокови сделки с акции извън регулирания пазар, а акциите са продадени за по 1 лев. Сделките са с безналични акции от капитала на "Софарма" АД и са извършени с "Телсо" АД, "Телекомплект" АД, "София" АД и "Софстрой" АД. Шефът на "Телсо" Борис Борисов получи аналогично обвинение – за укрити 7.5 млн. лв. данъци и недекларирано увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 75 млн. лв. –  за продадени на "Финансово-консултантска компания" АД  22 млн. акции и неплатени задължения към бюджета в размер на 7.5 млн. лева.

Сумите са повече от впечатляващи, но конструкцията на прокуратурата срещу бившия председател на КРИБ е също повече от нестабилна. Тя е построена върху безспорния факт, че сделките не са осъществени през Българската фондова борса, но се "надгражда" със спорни и едностранчиви изводи. Според прокуратурата реалните продажби е трябвало да бъдат на пазарна цена, която по това време била 4.5 пъти по-висока. Държавното обвинение изчисли, че целият пакет, продаден от "Софарма", струвал всъщност 468.7 млн. лв., а облагаемата стойност била 385.2 млн. лв., върху които е трябвало да се внесат 57.5 млн. лв. данък печалба.

Не е ясно обаче защо разследващите са решили, че всички сделки с акции на едно публично дружество трябва да минат непременно през борсата. Забрана и задължение в обратния смисъл няма, а се разчита на предимствата, които тя носи. Едно от тях е освобождаването на борсовите сделки от данък върху печалбата съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. В случая страните са избрали да ги сключат на нерегулирания пазар, който предполага облагане на печалбата с 10-процентния налог. Според защитната теза печалба обаче няма, защото акциите са продадени на цената, на която преди това са закупени. За сделките били известени както Централният депозитар и Комисията по финансов надзор, така и НАП, но извършената от приходната агенция проверка не установила нередности.

 

 

Тезата на прокуратурата за недопустимо заобикалянето на борсата с цел укриване на данъци води и до друг логически абсурд. Излиза, че търговецът предпочита да получи няколко пъти по-малко пари за частта от капитала, която продава, отколкото му предлага пазарът. Това, разбира се, не е изключено, но за да го предпочете, трябва да има важна причина. При реално желание и възможност за печалба данъкът няма да е определящ за отказ от сделката. Притежателят на капитала не може да бъде лишен обаче от правото да определи продажната му цена, отказвайки да се възползва от данъчното облекчение, предлагано от борсата. Може да бъде направен и един любопитен паралел – за определени сделки нотариалната форма е задължителна, но страните могат свободно да ги изповядат на далеч по-ниски цени, което също ощетява бюджета и е масова практика. Тя носи както гражданско-правни, така и публично-правни последици, но не води до търсене на наказателна отговорност.  Блоковите сделки извън БФБ също са обичайна практика, за която прокуратурата изглежда сега се сеща.
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли решението на депутатите да излязат в предизборна "ваканция", въпреки че според новата Конституция те трябваше да работят и да контролират служебния кабинет?

Подкаст