Още преди да бъде избрана за правосъден министър, номинираната за поста Екатерина Захариева се писа голям законотворец. Кабинетната спътница на президента Росен Плевнелиев обяви, че предстои прекрояване на едро на Закона за съдебната власт и процесуалните закони, без да е ясно има ли изобщо свои идеи в тази насока. Проектът за промени в съдебния закон, подготвен от ведомството при предшественика й Христо Иванов, щял да бъде "редактиран" и "ревизиран", като се ползват някои "добри идеи" в него. Захариева не пропусна да спомене наличието и на другия проект, който очевидно ще бъде ползван основно – внесеният неочаквано през април от група депутати от ГЕРБ начело с Цветан Цветанов. Именно тогава стана ясно, че основната управляваща партия ще играе твърдо срещу Иванов и компания, сключвайки сделка зад гърба им с ДПС, АБВ и прокуратурата.
В проекта на правосъдното министерство има, разбира се, немалко спорни и неприемливи предложения, за които писахме. Но въпреки че предвидената с него децентрализация в съда и в прокуратурата с цел повишаване на независимостта на магистратите не срещна открита съпротива, тя също ще бъде орязана. Всъщност интригата ще е отново по реформаторска линия, но ролята на Захариева ще е да прави компромиси. Зад гърба й както по кариерна, така и по семейна линия стоят отдавна компрометирани, които ще играят театъра на борба със статуквото. Назначаването й има всички признаци на сделка, в която ентусиазмът на президента Плевнелиев и премиера Борисов е крайно подозрителен.
След всичко станало до момента Плевнелиев обеща реформа на "висока скорост", оцени конституционните промени като "правилни" и обеща предстоящо въвеждане на съдебния и на процесуалните закони. Посочвайки определението на Захариева за съдебната реформа като "реформата на реформите", той избълва поредната си порция банална фразеология, добавяйки лековато, че ако трябва, можело да има и нови промени в конституцията "на по-късен етап". Преливащ от щастие и доволство за възхода на Захариева, Плевнелиев обяви, че ще постигнем правосъдието, "което искаме", за което началничката на кабинета му можела да помогне с "високата си международна репутация".
Междувременно Христо Иванов подпечата приетите на трето четене конституционни промени с релефен печат от червен восък, преди оригиналният екземпляр да бъде върнат за съхранение в Народното събрание. Висшият съдебен съвет (ВСС) пък възстанови на съдийските им длъжности неговите заместници Петко Петков (Софийски районен съд) и Вергиния Мичева-Русева (Софийски градски съд). Заседанието мина с остро порицание на Петков от страна на някои членове на съвета начело с Михаил Кожарев. Той изброи критични изказвания на Петков за дейността на кадровия орган – като това, че зад него стоят определени политически и икономически интереси и че съветът трябвало да образува поисканите от Христо Иванов дисциплинарни производства срещу шефа на Софийската градска прокуратура Христо Динев и колежката му Боряна Бецова.
Кожарев изрази дълбоко съжаление, че съдебният закон предвижда задължително възстановяването "на такива лица" в съдебната власт. "Не мога да гласувам "против", не мога да гласувам "въздържал се", защото ВСС действа в условията на обвързана компетентност. За мен самия е трудно да надвия собственото си чувство за морал и да гласувам "за", защото се полага възстановяване. Мислех си дали да не стана и да изляза, защото нито конституцията, нито ЗСВ, нито правилникът ми забраняват това. Обаче се досетих, че съвсем наскоро така постъпиха едни депутати от Реформаторския блок, пък не ми се иска да приличам на тях", изля гнева си Кожарев. След обичайното опониране от страна на Калин Калпакчиев се стигна отново до свада, след което Петков беше възстановен, но въпреки обвързаната си компетентност трима членове на съвета гласуваха "против", а други трима се въздържаха.
