Сред изсипаните накуп в рамките на броени дни от правосъдното министерство законопроекти е и този за въвеждане на производство по стабилизация в Търговския закон. Още през юли писахме за подготовката му, но проектът беше публикуван едва след упреците към Христо Иванов и към екипа му за законотворческо бездействие. Ролята на тази уредба обаче е изключително важна за стопанския живот и може да има многопосочни ефекти, което предвещава разгорещени спорове.
В мотивите към проекта е посочено, че е изготвен
в отговор на препоръките на Европейската комисия
от март миналата година за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, чиято цел е те да бъдат предотвратени. Първият въпрос без съмнение е защо изпълняваме препоръки, които не са задължителни. Авторите пък така и не са изчистили концепцията за систематичното място на предложения нов правен институт. От една страна, те признават, че въпросът е дискусионен: дали той трябва да е част от Търговския закон, или е по-добре да бъде уреден с отделен закон за стабилизацията? От друга страна, стабилизационната процедура е изнесена в нова Част пета на закона, следваща уреденото в Част четвърта производство по търговска несъстоятелност. Логическата подредба обаче би трябвало да бъде точно обратната, тъй като стабилизационното производство се развива преди несъстоятелността и цели тя да бъде избегната. Обяснението за обърнатата подредба е ползването на ключови понятия от несъстоятелността.
Всичко това, разбира се, е дреболия с оглед на съществените правни и финансови последици от прилагането на такъв режим. А не е ясно правена ли е задълбочена финансова и правна обосновка, която да ги предвиди. Успешното му прилагане в развитите страни не е гаранция, че той ще проработи у нас. В случая
инициативата се предоставя на търговеца длъжник
което няма как да не стресне кредиторите. Ако бъде постигнато споразумение между тях, процедурата ще бъде оправдана. Но ако не се разберат за разсрочване и изплащане на задълженията, може да бъдат ощетени от забавянето на фалита.
На практика стабилизационното производство взаимства елементи от съществуващи основни правни институти, комбинирайки оздравителните мерки от несъстоятелността с възможността за споразумение между страните, което да бъде одобрено от съда. То започва при непосредствена опасност от неплатежоспособност, "когато търговецът с оглед на предстоящите падежи на паричните му задължения в следващите шест месеца от подаване на молбата за стабилизация ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуемите парични задължения или може да спре плащанията".
Стабилизацията ще е неприложима
в няколко хипотези: когато не са обявени годишни финансови отчети за последните три години, ако за същия период е откривано друго такова производство, когато е вече подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, ако повече от 1/5 от задълженията на търговеца са към свързани лица и лица, придобили вземания от тях в последните три години, както и спрямо банки, застрахователни дружества и създадени с особен закон или упражняващи държавен монопол публични предприятия.
В производството се включват всички кредитори на търговеца, които запазват правата си по дадените обезпечения. Но то започва по молба на търговеца, на негов наследник, на орган на управление, на представител, на ликвидатор или на неограничено отговорен съдружник. Съдът разглежда незабавно молбата и се произнася по нея в тридневен срок, като може да налага и обезпечителни мерки по своя преценка. Хубавото е, че с молбата трябва да бъде посочен широк кръг обстоятелства за състоянието на търговеца, да бъдат посочени задълженията и кредиторите, да бъде предложен план за стабилизация. Следва четиримесечен срок, в който той да е утвърден – в противен случай производството се прекратява. Отказът на съда да открие стабилизационното производство може да бъде обжалван в едномесечен срок от обявяването му в Търговския регистър.
С откриване на производството търговецът не може да извършва плащания на задължения, възникнали преди датата на молбата за откриване на производството. По решение на съда той може да продължи дейността си под надзора на доверено лице, чиято фигура е взаимствана от функциите на временния синдик при производствата по несъстоятелност. Съдът запазва обаче правото си да налага ограничения в правата и дейността на търговеца, както и да разрешава прекратяването на увреждащи го договори, като отчита интереса и на другата страна. По всяко време съдът може да назначава също проверители и вещи лица, които да оценяват състоянието на търговеца.
Най-сериозна съпротива
ще предизвика забраната за принудително изпълнение срещу търговец в процедура по стабилизация. С откриването й всички изпълнителни производства срещу имущeството му се спират, а нови изпълнителни дела не може да бъдат завеждани. Забраната се отнася и до изпълнението по реда на Закона за особените залози. Всички тези производства се възобновяват само в случай, че до изтичането на законовия четиримесечен срок не се стигне до утвърждаване на план за стабилизация.
Подобно на несъстоятелността е предвиден списък на кредиторите, чието включване в него им гарантира участие в стабилизационното производство.
Изчерпателно са посочени и основанията
за неговото прекратяване. Това ще става, ако длъжникът оттегли предложения план за стабилизация преди гласуването му от кредиторите или той не бъде приет или утвърден; при предоставяне на неверни данни от негова страна; при неучастието му в съдебното заседание по приемането на плана; при нарушение на наложените от съда ограничения; при отказ за съдействие на довереното лице или назначен от съда проверител; ако не бъде предоставена поискана информация и доказателства или не бъдат внесени разноски за възнаграждения на довереното лице, проверителя или вещото лице. Единствената позитивна хипотеза за прекратяване на производството е при утвърждаване на плана за стабилизация.
В последния случай са предвидени и гаранции за кредиторите, които могат да искат от съда изпълнителен лист за всяко свое вземане, чието плащане е договорено в плана, но не е направено. Дори ако неизпълнението е частично, кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение в пълния му размер. А ако тези вземания са предмет на спрени изпълнителни производства, те ще бъдат възобновени. В добавка всеки кредитор, засегнат от плана за стабилизация, може да иска обявяването му за нищожен спрямо него поради заплашване или измама в срока за неговото изпълнение.
Първообразът на производството по стабилизация е т. нар. предпазен конкордат, появил се в Германия в първата половина на XX век като средство за преуреждане на задълженията въз основа на споразумение между кредитора и длъжника. Правилата на несъстоятелността след Втората световна война се диктуват обаче предимно от Съединените щати, където за пръв път се въвежда процедура за реорганизация и оздравяване на предприятието като радикален и всеобхватен способ за преодоляване на затрудненията му. Целта е вече не длъжникът да бъде спасен чрез даване на глътка въздух във вид на разсрочени или частично опростени задължения, а да бъде оздравен цялостно и в дългосрочен план, като излезе на печалба. Предмет на плана за оздравяване включва не само кредитното състояние, но и използваните технологии, организацията на труда, промяна на пазарите и всички елементи в стратегията на управлението. Общото между предпазният конкордат и оздравяването на предприятието е, че ако се развият успешно, завършват без промяна в правното състояние на длъжника. Той избягва обявяването в несъстоятелност, урежда отношенията си с кредиторите и коригира дейността си в положителна насока.
У нас Закон за предпазен конкордат е приет в началото на 30-те години на миналия век от правителството на Народния блок. Той вероятно е послужил и за създаването на сегашния проект, тъй като основните положения в него са аналогични. Разликата е в съотношението на този правен институт с несъстоятелността. По това време производството по несъстоятелност практически не е давало възможност за оздравителни мерки, като прилагането му е водело неизменно до прекратяване на дейността на търговеца. Или иначе казано – до пълен фалит и принудително отнемане на имуществото с цел покриване на дълговете. В сегашния Търговски закон от 1991 г. има обаче цяла глава, регламентираща оздравяването на предприятието в рамките на производството по несъстоятелност. Тя беше въведена през 1996 г. и определя план за оздравяване като възможност за отсрочване и разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки. Планът може да се предложи до един месец след обявяване в търговския регистър на одобрения от съда списък на приетите вземания, като в производството по несъстоятелност може да се предложи и повече от един оздравителен план. Той може да бъде предложен не само от длъжника, а и от синдика, кредиторите, съдружниците, акционерите, работниците и служителите. На практика обаче до одобряването и успешното реализиране на такива планове се стига рядко, което е и аргумент срещу въвеждането на още едно подобно производство.
