Висшият съдебен съвет за втори път отказа да назначи за председател на Софийския апелативен съд единствения кандидат, който се яви за него – съдия Нели Куцкова. Това се случи в четвъртък (17 декември). Точно два дни след като парламентът бетонира по местата им сегашните членове на ВСС до края на петгодишния им мандат. И пет дни след като премиерът Бойко Борисов се възмути от "определени съдии", кандидатствали в миналото за политически постове, които сега се "правят на обективни" (очевидно визирайки Куцкова).
Дали това струпване на факти съвпада във времето случайно? Едва ли. Първо, защото в тази държава вече никой не вярва в случайностите, особено когато те се превръщат в очевидна закономерност. Но има и друго – постът, за който кандидатства Куцкова, е особено важен, а това прави твърде малка вероятността до него да бъдат допускани "случайни" хора.
Да поясним: Софийският апелативен съд е ключов съд и е последна инстанция по същество за едни от най-значимите дела в държавата. В САС се гледат на втора инстанция както наказателните дела срещу магистрати, депутати, министри и куп още "отговорни фактори", така и за търговски спорове за интереси, които се изчисляват в много милиони. След тази инстанция – вече във ВКС, нови доказателства не се събират, освен по изключение и в строго определени в закона случаи.
За да не сме голословни, ще дадем само един пример: точно през САС в следващите една-две години ще трябва да се претърколят огромно количество от делата за несъстоятелност и за разваляне на сделки срещу фирмите, свързани с КТБ. Чрез тези дела ще се преразпределят милиарди. А как ще стане ще зависи в най-голяма степен от това, какви доказателства ще бъдат допуснати и какви факти ще установят съдиите в двете инстанции, които ще изследват обстоятелствата по тези дела – софийските градски и апелативен съдилища.
И понеже вече чуваме познатата мантра – че от председателя на един съд всъщност нищо не зависи и той не може да влияе върху "подопечните му" магистрати как да си решават делата, да припомним едно от последните "разкрития" на скандално нашумялата съдийка Румяна Ченалова. Тя неотдавна в прав текст разказа как може да се оказва "натиск" върху съдиите – на пръв поглед съвсем невинно, с приятелска загриженост, с намеци, с подхвърляния, културно, възпитано – с ръкавици. Твърдения, които всъщност никой не опроверга…
На този фон изглеждат напълно логични съмненията, че за ръководния пост в ключовия Софийски апелативен съд всъщност ще се търси "правилният" – предсказуем и най-вече лесно контролируем началник – профил, в който Куцкова очевидно не се вписва. Така че "отсвирването" й е по-скоро очакван резултат, отколкото изненада. Още повече че се случва за втори път. По същите неясни критерии тя не бе допусната до ръководния пост в САС и на 30 април – въпреки отличната си атестация, въпреки безупречната си професионална биография и въпреки факта, че пак беше единствен кандидат за мястото. И нямаше не само равностойна, а нямаше направо никаква конкуренция. Последва обжалване на решението на ВСС пред Върховния административен съд, който го отмени, защото то се оказа незаконосъобразно – заради липсата на каквито и да било мотиви "против" Куцкова, които да са изложени от членовете на съвета.
Така се стигна до гласуването в четвъртък (17 декември). Но резултатът беше същият: 11 от членовете на ВСС бяха против, четири се въздържаха, а осем бяха "за" Куцкова. Този път като мотив към решението най-вероятно ще мине изказването на члена на ВСС Ясен Тодоров, който не хареса Куцкова, защото имала политически обвързаности, а и защото кандидатурата й щяла да разедини съдиите в САС.
"Мъчно ми е за вас", лаконично коментира самата Куцкова пред членовете на съвета. И излезе. С което сложи край на четвъртата поред неуспешна процедура за избор на председател на Софийския апелативен съд. Следващата ще е догодина, но е малко вероятно тя да участва в нея.
Същият този Висш съдебен съвет обаче съвсем наскоро показа коренно различна практика – назначи за председател на Бургаския апелативен съд Деница Вълкова – бивш заместник-министър на правосъдието в екипа на Диана Ковачева от ГЕРБ, без изобщо да се трогне от "политическата й обвързаност". Не коментираме и факта, че в същия ден, в който "отсвири" Куцкова, ВСС възстанови като съдии други двама заместник-министри с "политическа ангажираност" – Петко Петков и Вергиния Мичева, които напуснаха постовете си в министерството заедно с Христо Иванов. Ето защо няма смисъл да задълбаваме в темата за качествата или за кривиците на самата Куцкова.
Важна е само независимостта на съдебната власт. И явната демонстрация на нейната липса по време на стрес-теста "Куцкова", на който бе подложен най-висшият кадрови орган в системата. Точно този орган, на който се разчита да осъществява реформата в съдебната система. Блажени да са вярващите!
