Като няма хляб, поне откъм зрелища наваксваме преди Коледа. Сред целогодишни ялови напъни току в края на 2015-а се завъртяха едни дела – не ти е работа: срещу бившата министърка Емилия Масларова, срещу бившия премиер Сергей Станишев, срещу депутата Волен Сидеров – все мастити обвиняеми. Като се запретнаха съдиите, като се забързаха – сякаш предстои мониторингов доклад. И взеха да ги избутват едно подир друго.
Първо оправдаха Масларова. После – най-сетне дадоха старт на "мегаделото" срещу Станишев. Колкото да го отложат за догодина. Защото по него ще бъдат разпитвани "отговорни фактори" в държавата: Бойко Борисов, Петко Сертов, Алексей Петров, Иван Драшков и който се сетите още.
Като за капак дойде и редът на Волен Сидеров. Екшънът покрай него ще продължава и през 2016-а. Пък току-виж депутатът излезе прав, когато сподели от трибуната на Народното събрание, че очаква и нови дела срещу себе си – за хулигански прояви, които е извършил в детската градина и в осми клас.
С една дума, веселбата е пълна.
Масларова – невинна като ангел
Едва ли има и един човек, който да е изненадан от оправдателната присъда на бившата социална министърка Емилия Масларова, която състав на Софийския градски съд произнесе във вторник (14 декември). Този път никой не обвини съда за това – дори напротив, всички си припомниха овреме, че точно същата съдийка Димитрина Ангелова, прочела оправдателната присъда на Масларова, преди време прояви доста кураж, за да пусне на свобода тримата наклепани като "убийци" на Делян Пеевски. Единствен наблюдаващият делото прокурор Калин Софиянски изяви несъгласие с позицията на съда, че въобще няма извършено престъпление и увери че най-вероятно оправдателната присъда ще бъде протестирана. Но и това не беше изненада – такава е била практиката на прокуратурата при всички нейни издънки до момента.
Да припомним, че Масларова бе обвинена заедно с още петима подсъдими: заместника й в социалното министерство Димитър Димитров, главния секретар на МТСП Иван Пенев, бизнесмена Венцислав Драганов, прочул се повече като семеен приятел на Масларова, Михаил Методиев и Росен Стефанов. Според прокуратурата петимата са участвали в схема за присвояване на пари от държавата в периода между 2007 и 2009 година. И са ощетили хазната с 11 млн. лв., които били отпуснати за ремонт на социален дом в Стара Загора. Ремонтът струвал 9 млн. лв., а били платени 19 млн. лв. – всъщност обвинението срещу Масларова и срещу съдените с нея е, че са присвоили разликата.
Първоначално през 2009 г. обвинението тръгна с фанфари: в името на народа и на социалната справедливост. Масларова се оттегли от политиката. После се чу, че разследващите разполагат с анонимен свидетел, който твърдял, че е носил пари в брой на пачки на бившата министърка. По време на делото обаче този свидетел излезе от анонимност и пред съда се отрече от показанията си. Същото направиха и други ключови свидетели на обвинението. И така от него всъщност не остана почти нищо.
Това "нищо" обаче се проточи близо пет години – толкова се оказаха нужни, за да приключи делото само пред първата съдебна инстанция. И то с фиаско – поредното за прокуратурата. Защото оправдаването на Масларова беше ни повече, ни по-малко поредната издънка на държавното обвинение по поредното "знаково" дело. Пък и дойде твърде скоро, след като бе оправдан Христо Бисеров, след оневиняването на Цветан Цветанов, след провала на мегаделото САПАРД, а по-рано аферата "Батко и Братко", скандала Костинброд и т.н., и т.н.
Две години напъни по делото "Станишев"
Точно в навечерието на Коледа, с голям зор и след две години размотаване, делото срещу бившия премиер и настоящ европейски партиен лидер Сергей Станишев най-сетне тръгна. Колкото да се отложи за догодина през пролетта, когато ще бъдат призовани свидетелите. Пък те са все от сой – премиерът Бойко Борисов, бившият вътрешен министър Румен Петков, баретата Алексей Петров, бившите шефове от ДАНС Петко Сертов и Иван Драшков и куп още други.
Станишев е обвинен, че докато е бил премиер, в периода между 2005 и 2009 г. е загубил седем документа с класифицирана информация. Секретните доклади, които получил срещу подпис, ги няма и до ден днешен, въпреки че търсенето им се точи от 2010 г. насам. Но пък, ако бяха открити, нямаше да има и обвинение срещу Станишев.
Обвинението срещу бившия премиер бе внесено в съда точно преди две години – през декември 2013 година. Но на практика тръгна едва миналия вторник. Защо се случи така ли? Ами защото две години съдът и прокуратурата и защитата си играха на тука-има, тука-нема дело. Папките се внасяха и връщаха обратно заради пропуски в разследването, после делото ту се насрочваше, ту се спираше. Пък по едно време съвсем го прекратиха.
Накрая, аха-аха делото все пак да тръгне в съда, то се оказа толкова секретно, че никой не бе открил начин как да връчи обвинението на самия подсъдим, което си е истински правен абсурд. А докато се спореше кой е бил длъжен да го направи – прокуратурата или съдът, се изтърколи още една година.
Междувременно Станишев бе избран в Европейския парламент, та се наложи главният прокурор да му иска имунитета оттам.
Самото дело минава без участието на именития обвиняем – това е негово право по закон, защото процесът върви по особена процедура. А каквото и да се случи, дори и в най-лошия за Станишев вариант, единственото, което го заплашва, е да бъде глобен. До затвора той просто няма как да стигне – самата прокуратура се отказа да води срещу него дело по общия ред и внесе само предложение за налагане на административно наказание.
Но дори Станишев да бъде оправдан изцяло, то ще е след евродоклада, който чакаме през януари. А дотогава ще се води за "червена точка" в полза на прокуратурата…
