– живата торпила.На 20 декември 2015 г. се навършват 72 години от гибелта на капитан Димитър Списаревски. Цветя на паметната плоча на героя в Добрич ще бъдат поднесени в 11.00 часа, съобщиха от пресцентъра на Община град Добрич.
Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. Царя училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. През 1943 г. участва във въздушните боеве край Ламанша, а след завръщането си в България се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир капитан Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен декемврийски ден на 1943 г., когато насочва своя самолет в небето над София към летящата американска крепост.
На този ден в българското въздушно пространство нахлуват отново противникови самолети. Групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 изтребители „Локхийд Р-38", за пореден път се насочва към София. Срещат я летците на капитан Топлодолски, сред които е и Димитър Списаревски. Те влизат в боя само с 36 самолета.
Спаич, както го наричат другарите му, излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтъра", която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и успява да я спре, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно засегнат. Тогава той връхлита върху водещия формацията американски бомбардировач. Двата самолета падат в подножието на Лилов рид край с. Долни Пасарел.
Списаревски загива, без да изрече своите предсмъртни слова. Но всъщност, всичко, което е извършил в краткия си живот, като че ли изрича с думите: “Аз съм се венчал за България!” – обикновени думи, които разкриват един необикновен дух. Може би затова в онази далечна 1943 г. подвигът на Списаревски отеква в сърцата на всички българи. На траурното шествие се стича цяла София. Признателните столичани обвиват летеца с ореола на светец и го наричат новият Св. Георги Победоносец. От всички краища на страната хората изпращат писма и телеграми, а в скръбта си майката на Списаревски казва: “Моят син стана син на цяла България”.
Саможертвата на Списаревски отеква и по целия свят. На въздушния бой от 20 декември 1943 г. Радио – Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”. Възхита от подвига на Списаревски изпитват дори неговите врагове: “Ударът на българските изтребители беше много лют… – признава американския пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.” “Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23-годишният изтребител Джон Макландън, а лейтенант Едуард Тинкър заявява: “Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”
