Истинска коледна изненада спретна правителството за чиновническата върхушка. Вместо усмивки и грейнали очи в редица ведомства има смутени лица, объркани погледи и тежки въздишки. Сякаш някой е отмъкнал подаръка под носа на началниците в държавните агенции, комисии и други подобни структури.
Майтапът настрана, но големите шефове несъмнено се чувстват прецакани, тъй като премиерът Бойко Борисов е решил от началото на следващата година да ги остави извън играта за някои от най-апетитните обществени поръчки. А те, както знаем, са като безстопанствена каца с мед и всеки иска да си топне ръката вътре. Като оставим настрана рушветите и комисионите, приетата от кабинета, при това точно преди Бъдни вече, промяна ще лиши мнозина големци на държавна служба дори от възможността да избират сами в какви коли да се возят, с кой мобилен оператор да се договорят, какви самолетни билети да купуват… Дори тоалетната хартия и сапуна няма да поръчват според предпочитанията си. Всичко това занапред ще се урежда на централно ниво с подписа на финансовия министър Владислав Горанов.
Реформата, макар и грандиозна, се случи със съвсем дребни поправки в правителственото постановление за дейността на Централния орган за обществени поръчки (ЦООП). Този орган бе създаден през 2010-а с идеята да се ограничат до минимум възможностите за подкупи и злоупотреби, да се повиши контролът и най-важното – да се оптимизират разходите чрез известния от икономическата теория принцип "икономия от мащаба". Намеренията бяха добри, но особен резултат от тях така и не видяхме. Просто при толкова много пари около публичните търгове се намесваха всевъзможни частни интереси, сред които обещанията на правителството за прекратяване на порочните практики съвсем се изгубиха
Първоначално подчиненият пряко на министъра на финансите централен орган започна да се "бори" с неразбориите при поръчките на министерствата за доставка на канцеларски материали, тонери и автомобилно гориво, за текущо и основно почистване на сгради и за закупуване на самолетни билети. Със сегашните промени обаче полето му на действие значително се разширява. Към краткия, но достатъчно апетитен списък с дейности, за които отговаря това звено, ще се добави и купуването на леки автомобили, на офис оборудване, компютърна техника, софтуер, а също и пощенските и преводаческите услуги.
Нещо повече – кръгът от потребители на централизираното възлагане също ще стане много по-голям, което всъщност е и по-важното. Към централните органи на изпълнителната власт (Министерския съвет и министерствата) ще се прибавят още 58 ведомства. Става дума за Държавния фонд "Земеделие", Агенцията по вписванията, Националната агенция за приходите, Агенцията за обществени поръчки, Държавната агенция за бежанците, Агенция "Митници", Агенция "Пътна инфраструктура", Агенцията за държавна и финансова инспекция, Дирекцията за национален строителен контрол, Комисията за защита на потребителите, Държавната комисия по хазарта, изпълнителните агенции по лекарствата, по горите, за борба с градушките, за насърчаване на малките и средните предприятия и т.н.
Никак не е за пропускане и фактът, че за всички тези институции централизираните поръчки ще станат задължителни. Тоест, ако реши, да речем, директорът на митниците Ваньо Танов да купи нови служебни коли, занапред няма да може сам да определя кога да стане това и какви конкретни характеристики да имат возилата, а ще му се наложи да пише заявка до министъра Владислав Горанов. На свой ред ковчежникът ще трябва да организира търг и да сключи рамкови споразумения с няколко вносители или производители на превозни средства и чак тогава генералът митничар ще има възможност да избира измежду определените фирми. Същата схема ще важи и ако изпълнителният директор на Българската агенция за инвестициите реши да купува нови компютри за служителите си.
Интересно в цялата история е как концентрацията на такива огромни средства ще се размине с корупцията? Нищо чудно с централизирането на поръчките да се централизират и рушветите.
