Навършват се 112 години от рождението на Мао Дзедун – китайският революционер и политик, създател на Китайската народна република през 1949 година.
Мао е роден на 26 декември през 1893 г. в Шаошан, провинция Хунан. Баща му е селянин, който с времето забогатява и става търговец на зърно. Родният език на Мао е сян. През целия си живот той има трудности с изучаването на езици и така и не се научава да говори официалния китайски език мандарин. Мандарин е език от Сино-тибетското езиково семейство, говорен като първи език от около 885 млн. души в Китай, Сингапур, Тайван, Хонконг, Индонезия, Maлайзия, Виетнам, Taйлaнд, Лaoс, Кaмбoджa, Moнгoлия, Русия, САЩ, Великобритания, Южна Aфрикa, Бруней, Maвриций и други, което го прави най-разпространения език в света по брой говорещи.
Мао Дзедун оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., като неин първи председател. Заедно с това от нейното основаването през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република. Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.
В наши дни Дзедун продължава да бъде противоречива историческа фигура като оценките за него все още предизвикват ожесточени спорове. Комунистическият режим в Китай официално го смята за велик революционер, политически стратег, военен гений и спасител на нацията. Много китайци смятат също, че със своята политика той поставя стопанските, технически и културни основи на съвременен Китай, превръщайки го от страна с аграрно общество във водеща световна сила.
Освен това Мао е разглеждан като поет, философ и визионер, до голяма степен в резултат на култа към личността му, който е формиран, докато е на власт. Портретът на Мао продължава да стои на видно място на централния пекински площад "Тянанмън“ и присъства на всички банкноти на китайския юан.
В същото време политическите кампании на Мао Дзъдун, като Големия скок напред и Културната революция, са осъждани заради милионите жертви и предизвиканите от тях масов глад и поражения върху китайската култура, общество и икономика. Според различни оценки управлението на Мао от 1949 до 1976 г. е довело до смъртта на 40 до 70 млн. души.
След идването на власт на Дън Сяопин през 1978 г. политическият курс на Мао до голяма степен е изоставен за сметка на мащабни икономически реформи. Мао умира на 9 септември 1976 г., а тялото му е положено в Мавзолея на Мао Дзедун на площад "Тянанмън" в Пекин, въпреки че самият той е пожелал да бъде кремиран. Мао е автор на 68 стихотворения, оценявани високо от китайските литературни критици след установяването на комунистическия режим в страната.
