След драматичните събития, разразили се със скоростта на светлината в ДПС преди коледните празници, стана кристално ясно, че партията ще промени досегашната си политика, а това може да доведе до преструктуриране на парламентарното пространство и да се отрази на начина, по който ще функционира управлението на държавата.
След зрелищното изхвърляне на Лютви Местан от партията и парламентарната група – за назидание на всеки следващ, който си повярва твърде много и се помисли за самостоятелен играч, Ахмед Доган пак здраво хвана юздите й, а дали ще затанцува в един ритъм с Бойко Борисов, или ГЕРБ ще трябва да си плаща за "приятелското рамо", предстои да видим през новата година. Тогава ще проличи и дали вездесъщият КОЙ ще налапа още парчета от държавната баница, или ще му се наложи да спазва диета.
Внезапната драма в ДПС започна след изказване на основателя й и почетен председател на партията Ахмед Доган на новогодишно парти на партийния елит в т. нар. Сараи в Бояна на 17 декември. Около това слово, посветено преди всичко на бързо променящата се геополитическа обстановка както в света, така и в Европа, вече се градят легенди.
Но казаното в него предизвика преди всичко много коментари и звучен вътрешнопартиен шамар. Почетният председател не изневери на себе си: "Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая нашият електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам! Всякакви други идеи поставят под съмнение сигурността на живота, политическия смисъл на ДПС. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено действие може да породи такива последствия, за които после да се чудим – ама така е било, ама някой не ни е разбрал, не ни е доразбрал и така нататък…", обявил Доган и дал да се разбере, че няма да го допусне на никаква цена. И още: "ДПС не може да се създаде отново. ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседна държава…" Това са думите, подписали "смъртната присъда" на Местан. И той ги е схванал моментално… ако е вярно, че му е прилошало.
Местан отвърна на удара с две пресконференции в Кърджалийско, където се появи изневиделица в деня, когато бе отстрелян. Той обяви заседанието за нелегитимно и с половин уста призна, че наистина е прекарал няколко часа в турското посолство, с цел да си осигури „собствената сигурност в критична ситуация“. Но не разкри какво го е заплашвало. Медии дни преди това тръбяха, че се крие там заедно със съпругата си Ширин. А това е безпрецедентен случай у нас – български политик да бяга на територията на чуждо посолство. „Неговото поведение е точно като на един разкрит резидент на чуждото разузнаване. В първия момент, в който е изключен, той бяга да осигури сигурността си в турското посолство. Маските паднаха”, коментира лидерът на НФСБ Валери Симеонов.
Местан опроверга някои обвинения и легенди, които се разпространяваха за него през последните дни – за изнесените секретни документи, за луксозното „Ауди“ за 300 000 евро, подарък от посланик за сватбата на дъщеря му, и т. н. „Тази кампания е, за да се прикрие очевадният факт за едно решение за изключването ми, което не се подкрепя от широката маса избиратели на ДПС. Решението е факт и аз го приемам, но не съм съгласен нито с начина, нито с основния мотив за него. Дори осъденият на смърт има право на последна дума”, заяви той в своя защита.
Поведението на Местан даде основание да се вярва на думите на Доган, че твърде много е залитнал в посоката да превърне ДПС в протурска партия, обслужваща интересите на чужда държава. Бившият вече председател на ДПС напомни за още няколко приближени на Сокола, които през годините бяха изхвърлени от партията по същите причини. Първият, който започна да прави протурски изказвания още във ВНС, беше Адем Кенан и той незабавно беше отстранен. Последва го Мехмед Ходжа. Дългогодишната дясна ръка на Доган, негов съкилийник в Пазарджишкия затвор и съосновател на ДПС Касим Дал също беше наказан за прекалено топли връзки с Ердоган и с турското посолство в София. Той направи нова партия, но тя не можа да разцепи Движението и се оказа с доста незначителна роля в политическия ни живот. Опити за нови формации направиха и Кенан, и Ходжа, и Гюнер Тахир. Но всички те се оказаха еднодневки.
Местан не казва дали ще основе нова партия. Вероятно защото още брои последователите си. А те не са случайни – трима депутати, между които и човекът с най-невъздържани и откровено антибългарски изказвания от парламентарната трибуна – Хюсеин Хафъзов. Още двама представители на парламентарната група Айдоан Али и Шабанали Ахмед също обявиха, че се канят да я напуснат.
Главният мюфтия Мустафа Хаджи и няколко имами от райони, в които се твърди, че се разпространява радикален ислям, също не скриха симпатиите си към Местан.
Последва го и кметът на Джебел Бахри Юмер, който от 20 години е областен председател на ДПС в Кърджали. Той напусна партията и поста си, несъгласен с начина, по който беше изключен Местан. Показателно беше също, че Местан се яви на гроба на малката Тюркян в Могиляне, заобиколен от няколко турски дипломати.
Една от стратегическите линии, по които Ахмед Доган градеше и водеше партията си през целия преход, беше именно спазването на строга дистанция от Турция и от турските политици и дипломати. И той не направи компромис с този свой принцип нито веднъж.
Взаимната неприязън между Доган и Ердоган не беше тайна за никого. От самото начало на прехода Ахмед Доган положи големи усилия да наложи т. нар. български етнически модел и има немалка заслуга в страната ни да не избухне нито един етнически конфликт – нещо, от което не се опази нито една друга балканска държава. През всичките тези години той беше активен участник в българската политика, направи партията си незаобиколим фактор в нея, участник в почти всички управленски конфигурации, но ревностно държеше (поне на вид бе така) на националния й имидж. Е, както добре знаем, той съумя да осребри скъпо и прескъпо този етнически модел.
След него само за три години Местан успя да отклони ДПС от пътя, по който го поведе създателят му, и подмени политиката на партията. Криейки се зад клишета за членството ни в Европейския съюз и в НАТО, и зад декларациите за вярност към евроатлантически и либерални ценности, той насочи формацията право в ръцете на проислямиста Ердоган, чието управление в Турция най-малко може да бъде наречено демократично. Така Местан изневери на един от стожерите, на които все още се опира ДПС. Затова и получи шут от Доган. "Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра – това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона", каза почетният председател.
Декларацията в подкрепа на Турция, прочетена от Местан в парламента, явно е била капката, която извади философа от съзерцанието. Според вътрешни хора катализатор на станалото пък бил филмът „България, моя земя”, заснет от турска журналистка и излъчен по телевизия "Ал Джазира" на 16 декември вечерта. Той внушава, че турците са били потискани в България десетилетия наред. Финалният гвоздей в лентата забива именно изказване на Местан. Други пък смятат, че търпението на Доган се е прекършило от тайната среща на Местан с турския премиер Давутоглу на 15 декември.
Напрежението между почетния председател и доскорошния му наследник всъщност тлее повече от година и половина, след като Местан се опита да се "еманципира" от опеката на наставника си и да води собствена политика. Твърди се, че на паметната сбирка на 17 декември Доган е казал още: "Пиенето на кафе не е политика". С което показвал несъгласието си със самоволното бутане на правителството на Орешарски, а то отвори пътя Бойко Борисов да се върне във властта. Да напомним изненадващата пресконференция, на която Местан свали доверието си от кабинета и която даде след показното сърбане на шербет в Кърджали.
Загубата на знакови градове за Движението като Исперих и Кубрат на местните избори, и то не от ГЕРБ или от БСП, а от бивши членове на ДПС, също са изкарали Сокола от кожата му. Силно го дразнели също острото говорене, агресивният тон, нападките и конфронтацията с други партии. Също и опитите на Местан да замени отливащия се електорат на ДПС с ромски гласове. "През последната година, година и половина в ДПС са се взимали еднолични решения, без те да са били обсъждани с ръководството на партията", свидетелства единият от тримата временни съпредседатели Рушен Риза. И допълни, че на Местан няколко пъти му е показван „жълт картон”. "Ние сме политическа партия и никой не може да ползва ДПС заради свои лични интереси и да взима еднолични решения", подкрепи го и Мустафа Карадайъ.
Неслучайно Местан бе изхвърлен по най-зрелищния начин в сравнение с всички подобни случаи досега. Премерено, точно подбрано – като знаков подарък за рожден ден и за назидание. Затова и контролирано първо беше изпусната малко информация от събирането на 17 декември в регионални медии. А след като и централните се заинтересуваха, на 22-ри словото на почетния председател беше публикувано на партийния сайт. Оттам нататък като всяко чудо и това приключи за три дни.
