Енергетиката не успя да "гръмне", но опасността далеч не е отминaла. Колкото и да ни убеждават управляващите, фитилът продължава да гори и да съска зловещо, само дето бе малко поудължен.
Все пак не може да му се отрече на премиера Бойко Борисов, че взе необходимите мерки, за да не се опари. Една от първите му стъпки бе поне де юре да се отърве от отговорността за решенията, взимани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Борисов добре помни защо падна предишният му кабинет и регулаторът от държавен набързо стана само регулатор. Броят на членовете му бе увеличен от 7 на 9 и бяха обособени два състава (енергиен и ВиК), които вече се избират не от Министерския съвет, а от Народното събрание. Нещо повече, за да се подсигури двойно, министър-председателят насади партньорите от Реформаторския блок на едно от най-невралгичните места в администрацията, като през март за председател на новопокръстената институция беше избран Иван Иванов. За последните четири години на същия "електрически стол" се изредиха девет ръководители, при все че по закон имат петгодишен мандат и на теория са напълно независими.
С избирането на новия състав на регулаторната комисия вече от парламента се изговориха маса приказки, че нейната самостоятелност ще се повиши, само че за това изглежда е необходимо да се положат още доста усилия. Във всеки случай още при първия представен от новия председател ценови модел, който предвиждаше драстично увеличение на цената на тока за бизнеса от 1 юли, Иванов беше здраво раздрусан от предизвиканото високо напрежение. В специална декларация, изпратена до медиите, Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците заявиха: "Ние, всички работодателски организации в България, единодушно и категорично заявяваме, че не желаем повече да плащаме за кражбите, разхищенията и некадърността в българската енергетика! Не приемаме увеличение на цените на електроенергията за предприятията! С непремерени действия страната се тласка към мащабни макроикономически проблеми, в това число значителен спад в икономическата активност и рязко нарастване на безработицата дори в краткосрочен план". Заплахата от стачни действия даде своя резултат и "червената лампа" за ГЕРБ светна. На представители на частния бизнес дори бе обещано да влязат в управлението на държавните енергийни дружества, както и представителство в Комисията за енергийно и водно регулиране. След серия от совалки между парламент и правителство се стигна до писане на промени в енергийния закон на коляно и в крайна сметка решението за новите цени бе отложено с един месец, за да се намерят други буфери в сектора, които да поемат финансовата тежест.
"Върху мен не може да се окаже натиск – нито от чужди посланици, нито от български политици. Хората ме познават и знаят, че няма да се огъна. Комисията, поне доскоро, работеше в пълен синхрон. Сега забелязвам, че някои политически сили се мъчат да окажат натиск и да превърнат експертния енергиен дебат в политически боричкания по повод предстоящите местни избори. КЕВР няма да допусне това", убеждаваше като че ли най-вече себе си Иван Иванов. Истината е, че, за разлика от другите регулатори в Европейския съюз, нашият е финансово зависим от управляващите и те държат това да остане така. В последна сметка всички приказки колко важна е независимостта на комисията се пукнаха като сапунен мехур в началото на декември. Тогава при гласуването на бюджета депутатите от управляващото мнозинство отхвърлиха предложението за увеличаването на нейните пари с 1.3 млн. лева. Абсурдът е пълен, тъй като приходите, които ведомство прогнозно ще събере през 2016-а, са 11 405 000 лева. В същото време Министерството на финансите му отпусна само 4 019 000 лв., или около 30% от постъпленията. Как при тази ситуация да упражняваш по-строг контрол върху енергийните дружества?
От същия регулатор до голяма степен зависи финансовото оздравяване на Националната електрическа компания и през 2015-а бяха направени няколко положителни стъпки в тази насока. След напрегнати преговори, проточили се няколко месеца, енергийното министерство и НЕК успяха в началото на април да коригират изключително тежките дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергията от ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобъл – Марица-изток 3". Срещу намалението на цената за разполагаемост обаче държавата пое ангажимента да изплати натрупаните задължения, които тогава бяха около 700 млн. лева. Парите трябваше да бъдат осигурени с кредит от Българския енергиен холдинг, само че до края на годината това така и не стана и дълговете продължават да растат застрашително, гонейки 1 млрд. лева.
С промени в Закона за енергетиката пък ГЕРБ успя да наложи поправки, ограничаващи разходите на НЕК. Държавната компания получи възможност да изкупува електроенергия от топлофикации и заводски централи само ако са получили сертификат за висока ефективност. Така бе прекратена порочната практика те да продават на държавата и неефективната си енергия. В бързината заради ограниченото време бяха направени и корекции, от които откровено лъха на лобизъм и политически договорки. Като най-яркият пример за това бе приетото предложение на ДПС по преференциални цени да се изкупува и токът, произведен от енергийни обекти с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто. Нещата наистина се натъкмиха като в приказката "стани ти, да седна". Орязаха се производителите на ток от слънце и вятър и се "залепиха" тези, които ще ползват биомаса. Създаден бе и фонд "Сигурност на електроенергийната система", където всички производители внасят 5% от приходите си от продаден ток, а държавата дава 71 на сто от постъпленията от търговия с парникови газове. Но въпреки всички предприети мерки финансовото състояние на НЕК продължава да е нестабилно.
Енергийният министър Теменужка Петкова успокоява, че ако към края на септември 2014-а загубите на електрическата компания са били 324 млн. лв., година по-късно те са 218 млн. лева. Съдейки обаче по данните от финансовия отчет на компанията за деветте месеца на 2015-а, натрупаният дефицит се задълбочава и вече надхвърля 3.6 млрд. лв. – сума с 3.4% по-голяма в сравнение със същия период на предишната година, когато размерът й е бил 3.48 млрд. лева. Съответно това води до други проблеми – кръстосано субсидиране между дружествата, влизащи под шапката на Българския енергиен холдинг, което влошава финансовите му показатели, оттам проблеми при осигуряването на средства за програмата за удължаване на ресурса на 5-и и 6-и блок в АЕЦ "Козлодуй" и опасност от провала й, затруднения в работата на критично важните за националната енергийна система "Мини Марица-изток", наложени икономии в инвестиционните и ремонтните програми на енергийните фирми. Всички тези неща ще трябва да се решават идната година, защото иначе експлозията няма да ни се размине.
