Социалният бизнес ражда гениални идеи

блитаб

Социалното предприемачество е един от феномените на модерна Европа. Може би няма по-ефективен метод за разрешаване на социални проблеми от пречупването им през законите на бизнеса. В Европейския съюз над 10 млн. души в затруднено положение работят в малки и средни предприятия, за да се самоиздържат и да не тежат на местните социални системи. Иначе отделните държави имат различни изисквания и критерии за социалните предприятия. Във Великобритания това се приема като бизнес със социална цел, при който голяма част от печалбата се реинвестира в социалната мисия и инфраструктура. Във Финландия е задължително поне 30% от наетите работници да са с увреждания или да са трайно безработни. Като цяло насоките, в които се развиват социалните предприятия, са две. От една страна, това са услуги за хора в неравностойно положение, в които се включват осигуряването на жилища, достъпът до здравеопазване, помощ за възрастни хора или лица с увреждания, грижата за деца, както и работа и обучение. В другия тип "социални фабрики" работят хора с ниска квалификация, със социални или професионални проблеми, които произвеждат стоки и услуги.

Специално в Италия, Великобритания, Белгия и Франция социалните предприятия са стабилен фактор за икономически растеж, а обществените нагласи са позитивни и ги подкрепят. България обаче все още прохожда в тази дейност поради огромните празноти в действащото законодателство. Засега липсва дори дефиниция какво значи социално предприятие, както и нормативи, уреждащи статута и формите му на дейност. Единствените законово регулирани предприятия са специализираните, както и кооперациите на хора с увреждания. Социалният министър Ивайло Калфин обеща, че в най-скоро време моделът ще бъде завършен и държавата ще подпомага бизнеса, който инвестира в тази посока. Ведомството вече "преряза лентата", като раздаде първите си годишни награди за социални иновации. И прави впечатление, че отличените са не по-малко инициативни и предприемчиви, отколкото който и да е от проспериращите бизнеси в България.

Най-добрият социален предприемач за 2015-а е Фондацията "Светът на Мария", която спечели с проекта си за кафене към дневен център "Светове". Заведението е събрало 30 млади хора с интелектуални затруднения. Там те се учат да общуват пълноценно, да се справят самостоятелно, да работят и да контактуват с посетителите. Програмите за защитена и подкрепена трудова заетост на хората с интелектуални затруднения са създадени по модели на холандската "Де Пасарел", както и на американската организация Human First. Работещите в кафенето не получават заплата, но ако харесат работата си, могат да продължат да се развиват професионално.

Доста оригинален е и награденият проект "Работилница на мечтите" на едноименното социално предприятие от Велико Търново. Това е верига от четири малки работилнички, в които работят общо 20 души. Първата е специализирана в направата на керамични сувенири, във втората се произвеждат сувенири от кожа, в третата се правят изделия от плетиво и текстил, а в четвъртата се изработват сувенирни пана и картички по рядко срещаната в днешно време технология "графика с конец", както и модерни тениски със закачливи щампи.  Към социалното предприятие функционират база за окомплектоване, опаковане и поставяне на етикети, както и звено за управление и маркетинг. Мениджмънтът на предприятието е на първокласно ниво – всички продукти са уникални, ръчно изработени, свързани са с традиционни символи от културно-историческото наследство на старата българска столица.

Приз от социалното ведомство получи и предприятие от Хасково, което се занимава с биокозметика за хотелиерството. А двете специални награди за иновации взеха бургаската кооперация на трудоустроените "Черноморка”, в която хора с увреждания произвеждат бебешко и детско облекло от естествени материали, и младите изобретатели Кристина Цветанова и Слави Славев. Преди няколко месеца Цветанова и Славев влязоха в полезрението на най-големите световни медии като създателите на прототипа за таблет за незрящи – BLITAB. Благодарение на използваната технология на екрана му ще се появяват релефни текстове, графики, карти и геометрични фигури, които ще могат да бъдат разчитани от незрящи и слабо виждащи хора. Предприемчивите българи се справиха с основното предизвикателство – да осигурят финансиране и пазари за проекта си. Таблетът им трябва да бъде пуснат в серийно производство през септември 2016-а. Устройството ще се продава за около 2500 евро, което е три пъти по-малко от сега използваните механични машини. Жалко е само, че компанията на двамата е регистрирана в Австрия. Където явно са много по-напред от нас в социалното предприемачество.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст