Всеки от нас някога е бил застиган от вятъра на пътешествията. В свят, препълнен с туристически дестинации, изкушенията не са малко. Пътуванията по света – до близки и далечни страни, винаги са свързани с много емоции и със срещи с непознати места. При всяко от тях неотменима част от преживяването е и опитването на местните храни и напитки.
Всяка държава си има питие, с което е известна по света и всеки с готовност опитва. Ирландия се гордее със своя Guinness, Япония – със сакето, САЩ – с бърбъна. Има обаче и такива напитки, които, макар и да нямат голяма международна популярност, не бива да бъдат пропуснати. Още повече че някои от тях крият своя магически история…
Спомените от пътуванията ни винаги са свързани с какви ли не кулинарни изкушения. А пътешествието наистина е пълноценно само ако са пълни и очите, и душата.
Соджу е традиционна корейска алкохолна напитка. Вкусът й е близък до този на традиционната водка, а алкохолното й съдържание може да е от 20 до 45% (най-разпространен е вариантът с 20% алкохол). На външен вид соджу е прозрачна напитка без цвят, с леко сладък вкус. Въпреки че традиционно се приготвя от ориз, повечето съвременни производители добавят към рецептите сладки картофи или зърно (ечемик, пшеница).
Повечето марки соджу се произвеждат в Южна Корея. Най-често се продава в бутилки по 375 милилитра. Въпреки че бирата, уискито и виното набират популярност в Корея, соджу остава най-популярната алкохолна напитка там поради нейната достъпност и ниска цена. В Корея дори съществува музей на соджу.
За първи път соджу се е появило около 1300 г. по време на монголските нашествия. Монголите донесли със себе си технологията на дестилация, която те пък от своя страна възприели от персите по време на походите си в Централна Азия.
След края на Корейската война и последвалите няколко икономически кризи, с цел да контролира разхода на зърно, корейското правителство на два пъти (1965 и 1991) забранява прякото използване на чисто зърно за производството на соджу по традиционния метод. От тези мерки в момента страда самото производство, защото постепенно се налага като метод един познат и у нас похват – използването на етилов спирт и добавянето на ароматизатори. Независимо че днес правителството на Република Корея се опитва да контролира производството и да го върне към традиционните методи, някъде около 35% от общия му дял става по описания начин.
Разбира се, соджу се пие не само в Южна Корея, а и в Северна.
Соджу се определя като корейския еквивалент на японското саке. Най-големият й производител – Jinro, регистрира сериозни продажби, а популярността на напитката не спира да расте. Нещо повече, една от марките соджу – популярната южнокорейска Jinro, е сред лидерите в света по продажби при алкохолните марки.
Соджу рядко се използва за направата на коктейли, въпреки че в последните години се наблюдава и тази тенденция. Често се смесва соджу със спрайт, тоник или сироп. Прибавянето на различни овкусители и ароматизатори придава на напитката вкус на пъпеш, диня или лимон. Сред корейските мъже е особено популярен вариантът поктанджу – 25 или 50 мл соджу се сипват в голяма халба с бира и напитката се изпива на екс.
Любопитен факт, който показва колко дълбоко е "пропита" със соджу корейската култура, е, че през 1995 г. се създава Музей на соджу, чиято цел е да покаже произхода на напитката, процеса на създаване, корейските алкохолни напитки, приемствеността между различните видове алкохол. Там се предлага и възможност тя да бъде опитана. Музеят се намира в град Андонг (Южна Корея). Той е свързан и с Музея за традиционни храни, така че гостите могат да научат и за характерния начин за изхранване в района.
Поднасяне на соджу
Обикновено соджу се консумира чисто. Налива се в много малки чаши – 25-50 милилитра, и е прието наливането да се извършва с двете ръце. Използването само на една ръка дори се смята за неуважение и за проява на лошо възпитание.
Соджу има най-добър вкус, ако се сервира леденостуден. Когато по-млади пият с по-възрастни, първите винаги се обръщат настрани, докато отпиват. Ако не го направят, това се тълкува също като лошо възпитание и неуважение. Соджу се пие на малки глътки, като чашата се пресушава. Никога не се пие до дъно и когато в нея остане малко от питието, се налива отново. Обичайното мезе за соджу е риба и месо.
