Храмът "Св. София" в Истанбул е най-внушителният паметник на византийското изкуство през най-цветущия му период на развитие. Тя е осветена тържествено на 27 декември през 537 г. в присъствието на император Юстиниан I Велики.
"Света София“ или Църква на светата Премъдрост Божия днес е превърната в музей след като дълго време е била християнска катедрала, а по-късно е една от главните джамии на Константинопол (Цариград).
Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на два пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е издигната през 532-537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо е градена като най-голямата "парадна зала на двореца".
Юстиниан I Велики е император на Източната Римска Империя (Византия) от април 527 до 11 ноември 565 година. При неговото управление започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие. Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници, императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно- така и във външнополитически план.
Впечатляващо инженерно постижение за времето си, "Света София" е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха. Император Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Соломоновия храм в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и езически свят. Размерите на храма са внушителни – дължина с предверията – 120 м, ширина – 72 м, височина на купола – 60 м и диаметър 30 метра.
Църквата "Света София" е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от града през 1261 година. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. "Света София" е превърната в джамия. Тогава във вътрешността са направени малки промени, а поетапно са построени и четири минарета в ъглите ѝ. През 16 в. османският архитект Синан достроява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката.
В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. Именно те откриват под слоя боя и уникалните стенописи, които са били замазани при идването на османците. Тъй като не може да има човешки фигури в една джамия, те отново са замазани.
След разпадането на Османската империя, новото правителство на Турция, начело с Мустафа Кемал Ататюрк (създателят на съвременната светска турска държава), обявява сградата през 1935 г. за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. Днес храмът се посещава от туристи от целия свят.
Въпреки че обикновено е наричана просто "Света София", църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия, божествената страна на Исус Христос. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.
След нейното построяване "Св. София" оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (например, Храмът "Свети Сава" в Белград). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от архетуктя Синан и негови ученици, следват основния план на "Св. София" – Шехзаде джамия, Сюлейман джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия) и други.
