Всеки трети българин използва изкуствен интелект поне няколко пъти седмично, но опасенията за влиянието на технологията върху работните места остават сериозни. Това показва национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, проведено по поръчка на AI EXPO BULGARIA 2026.
Според данните 10% от анкетираните използват инструменти като ChatGPT, Gemini и Copilot ежедневно, а други 23% прибягват до тях няколко пъти седмично. Още 14% използват изкуствен интелект няколко пъти месечно, а 15% – по-рядко. В същото време 28% от участниците в изследването заявяват, че никога не са използвали подобни технологии.
Над три четвърти очакват AI да промени живота и работата ни
Проучването показва, че 56% от българите са склонни да използват изкуствен интелект в бъдеще, ако това улеснява ежедневните им дейности или е необходимо за работата им. Противоположна позиция изразяват 34%.
Общо 76% от анкетираните очакват изкуственият интелект да промени съществено начина на живот и работа през следващите пет години. Едва 11% не смятат, че предстоят значителни промени.
Въпреки широкото разпространение на технологията, оценките за нейното въздействие остават разделени. Според 32% рисковете от използването на AI ще бъдат повече от ползите, а също толкова очакват положителните и отрицателните ефекти да бъдат приблизително равни.
Само 23% от участниците в проучването смятат, че ползите ще надделеят.
Загубата на работни места е сред основните притеснения
Навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда предизвиква сериозни опасения. Загубата на работни места е посочена като едно от най-големите притеснения от 44% от анкетираните.
Данните показват също, че готовността за използване на AI не означава непременно доверие към решения, вземани изцяло от автоматизирани системи.
Най-високо е доверието към изкуствения интелект при предоставянето на юридически съвети и правна помощ. В тази област 51% от респондентите заявяват, че биха се доверили напълно или по-скоро на подобна система. Значително по-предпазливи са нагласите при решения, свързани със здравето и личните финанси.
Общо 56% не биха се доверили на изкуствен интелект за поставяне на медицинска диагноза и назначаване на лечение, а 62% не биха поверили управлението на спестяванията и инвестициите си на AI. Най-високо е недоверието към автономните автомобили – 66% от анкетираните не биха се доверили на превозно средство без човек зад волана.
Повечето българи подкрепят държавен контрол върху изкуствения интелект
Необходимостта от регулация е сред въпросите, по които се наблюдава широка обществена подкрепа. Според 37% от анкетираните държавата трябва да прилага умерени ограничения, насочени основно към най-рисковите приложения на изкуствения интелект.
Други 36% подкрепят строг контрол, дори ако той забави развитието на технологията, а 13% са за забрана на определени видове AI.
Едва 6% смятат, че развитието на изкуствения интелект трябва да бъде оставено с максимална свобода за иновации и без съществени ограничения.
Изследването е проведено от „Тренд“ между 12 и 18 октомври 2026 г. по поръчка на AI EXPO BULGARIA 2026. Анкетирани са 1002 души на възраст над 18 години чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“. Максимално допустимата стохастична грешка е ±3,1%.











