През първия ден от новата година православните християни почитат паметта на Свети Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. На 1 януари се отбелязва и празника Обрезание Господне, който ни припомня за обрязването на младенеца на осмия ден от неговото раждане.
Свети Василий Велики реализира на практика Христовия закон за силата на любовта и прошката. Той е основоположник на християнската благотворителност. Прозвището "Великий" му е дадено още приживе. Твърди се, че е притежавал дарбата да пророкува и дори е предвидил деня на собствената си смърт.
Народната традиция нарича Васильовден още и Сурваки. Името е свързано с обичая сурвакане, при който децата обикалят къщите на близките си и с дрянови сурвачки наричат за здраве и берекет. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Вярва се, че с пожеланията се прогонват злите сили, които вилнеят по време на "мръсните дни". В знак на благодарност домакините даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
Трапезата на Васильовден е богата и блажна. На нея се сервира свинска пача, петел или пуйка. Задължително на масата се слага баница с дрянови късмети, орехи, жито, мед и ошав. С цел да се прогонят злите духове, трапезата се прекадява с тамян. Народната ни традиция гласи, че дряновото дърво е едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е дървото, което най-рано се разпъпва и разцъфтява, но неговите плодове узряват последни.
Тъй като и Сурваки е част от групата на "мистичните" български празници, този ден се смята за най-подходящ за предсказване на бъдещето. Момите и ергените поставят под възглавницата си първия залък от баницата или питата с късмети. Смята се, че човекът, който сънуват, ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Всеки си избира орех от трапезата, който се чупи, за да предвещае каква ще е за него Новата година. Ако ядката е голяма и здрава, то здраво ще бъде и семейството.
В някои части на България на масата се слага и кромид лук, който също е прекаден с тамян. Той се нарязва на дванадесет колелца (колкото са месеците в годината) и всяко едно от тях се поръсва със сол. На следващата сутрин по колелцата се гадае какъв ще е съответният месец. Така например ако солта се е стопила, то месецът ще е дъждовен и обратно, ако не е, ще е ясен и сух.
Около огъня пък се извършват гадания и за предстоящи сполуки през Новата година. Чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, той ще е здрав през следващите дванадесет месеца. На този, който кихне пръв на Васильовден, на него се нарича първото родило се домашно животно, защото това се счита за добър знак.
На Васильовден празнуват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.
