PRозрачност без граници

Главният прокурор Сотир Цацаров

Нова порция "прозрачност" ни чака през тази година с промените в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Повечето изменения влизат в сила от 12 януари, но има и такива, които ще заработят месеци по-късно и дори чак през 2017 година.

Сходно е темпото и при разкриване на тайните от миналото. МВР изведнъж се сети да прави сайт, който да улесни достъпа до досиетата на работилите за Държавна сигурност. И в двата случая обаче става въпрос за технически улеснения, които не премахват основните причини за липсата на публичност.

С измененията в ЗДОИ се разширява възможността за електронен достъп, като се раздробяват категориите на информацията, по които институциите са длъжни да я публикуват в интернет. От четири те стават 17, но задълженията на администрацията ще бъдат пресявани от самата нея. Въвежда се изискване да се публикува онлайн информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт, но това ще става по изготвени от тях списъци.  Въвеждат се срокове за публикуване – три дни от обнародването, публикуването или създаването на информацията. Но глобите за неизпълнение са пренебрежимо малки – от 50 до 100 лв. за физически лица и от 100 до 200 лв. за юридически лица.

На администрацията се забранява да изисква електронни подписи на заявленията, изпратени по електронна поща, за да не се натоварват гражданите. Документите ще бъдат предоставяни на електронната поща или чрез препращане към интернет адрес, на който са качени, като достъпът ще е безплатен. Заявленията ще може да се подават и чрез специална платформа, на която ще се публикуват решенията по тях и дадената информация. Мълчанието на попитано трето лице няма да се приема за несъгласие да предостави засягаща го информация, както досега, а за съгласие.

Другата група промени в ЗДОИ засягат повторното използване на информация от обществения сектор и са в изпълнение на Директива 2013/37/ЕС. Към досегашните задължени субекти – държавни органи и публичноправни организации, се прибавят библиотеки, музеи и архиви. Изяснява се определението на понятието „публичноправна организация“ и отпада ползваното за откази изискване тя да е създадена с цел „задоволяване на обществени интереси”. Предоставящите информация трябва да осигурят възможност за ползване и публикуване на информация в машинно четим формат, на който да я публикуват в правителствен портал „Отворени данни“. Стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуването й в отворен формат ще се определят с наредба на Министерския съвет.

С цел намаляване на таксите за повторно използване на информация, съхранявана от държавните органи, е посочено изрично, че те не могат да надхвърлят материалните разходи за нейното възпроизвеждане и предоставяне. Определянето на таксите ще става с одобрена от кабинета методика по "обективни, прозрачни и проверими критерии". В случаите на търговска и производствена тайна институциите и организациите ще правят преценка за надделяващ обществен интерес от преодоляване на защитата и ако такъв не е налице, информацията за повторно използване ще бъде предоставяна само частично.

Всичко това, разбира се, няма да направи администрацията по-отворена, а борбата за достъп до съществена информация ще минава най-вече през съдилищата. Важното е да се демонстрира технократски и технологичен подход, без да се засяга същността на проблемите. Същият е подходът и  на вътрешния министър Румяна Бъчварова, която е оправила всички мръсни тайни в МВР, та тръгна да разкрива с 25-годишно закъснение  сътрудниците на тоталитарните служби. В края на ноември миналата година тя обяви предложение данните от архивите им да станат достъпни "в отворен код", който да е лесен за обработка от компютър. Целта била "изследователите да могат по-лесно да открият зависимостите между тогавашните служби на Държавна сигурност и съвременните, до какво е довело това, както и в каква връзка е с развитието на икономиката на страната по време на прехода".

Ако не беше толкова тъжно, можеше да бъде поне смешно. Антикомунистическата инициатива на силовата вицепремиерка беше сервирана тъкмо като за международната конференция "Комунистическите тайни служби – митове и реалности", организирана от комисията по досиетата. Кога стана антикомунистка не разбрахме, но, изглежда, се е случило съвсем скоро. Ако съдим по думите й, това е станало ден по-рано при представянето на книгата на един друг виден антикомунист – финансовия министър от първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков, озаглавена "След стената. Преходът в Източна Европа". Тогава Бъчварова установила от изказванията на някои присъстващи, че преходът у нас бил "един от недобрите".

"Без да бъде казано директно, преходът в България не е сред добрите примери – политическите реформи не вървяха наравно с икономическите промени. Тези автори казват, че у нас не се е провела лустрация, не се е разкрила цялата истина и това е позволило да се забавят преходът и неговите резултати". Какъв изказ само. Нещата не се казват директно и някой друг казва, че липсата на лустрация направи "недобрия" преход у нас безподобен и безкраен. Да е чул обаче някой от Бъчварова инициатива за въвеждане на лустрация? Напротив, похвали резултатите на комисията по досиетата и замаза нещата с: "Не трябва да допуснем сянката на миналото да се пренася и днес." Това последното – като загриженост за съвременните тайни служби, които са просто инструмент за опорочаване на прехода. 

Не се е чуло Бъчварова да се е изказала и по другите големи недъзи на закона за досиетата. Като например това, че не се оповестяват работните досиета и не става ясно кой какво е правил – полезно ли е било за държавата, или е било обичайната за доносниците и кариеристите лакейщина. Ами възможността дори попадащите в обхвата на закона досиета може да не бъдат оповестени с мотива, че това би увредило интересите на държавата в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице? Мотивите са уважителни, разбира се, но предложенията за такава защитна мярка се правят пак от службите, а познайте в колко от тези случаи комисията не ги гласува.

Едва ли Бъчварова би казала нещо, макар и недиректно, и срещу другото топбезумие на закона – липсата на възможност да провериш за наличие на досие за друг освен за себе си. Сбърканата философия на закона прави гражданите безпомощни зрители на разигравания от управляващите фарс, защото те са лишени от инициативата да изкарат истината наяве. Можеш да поискаш проверка за себе си и за починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен, но само след смъртта им. Ако искаш да провериш друг за мръсното му минало, се иска и неговото съгласие чрез нотариално заверено пълномощно. Цялата работа намирисва на истинска гавра с идеята за подобен тип законодателство, призвано да служи като катарзис и да възроди нацията.

 

С какво публикуването на данните от Комисията по досиетата на сайта на МВР ще спомогне за това е излишно да коментираме. Комисията си има сайт, върши тази дейност по закон и всеки може да го ползва от домашния си компютър, ако не му се ходи в читалнята. След хрумката на Бъчварова се чуха обаче предположения, че някоя близка на властта частна фирма вече е уредена да свърши тази дублираща дейността на комисията работа срещу няколкостотин хиляди лева. Нещо, което ни е познато както от мъглявите обществени поръчки на ведомството (да речем – за автомобили), така и от необяснимите за здравия разум финансови трансфери между него и ведомствените му фирми. За капак тези дни Бъчварова върна и забранената по времето на кабинета "Орешарски" практика на даренията, въз основа на която подразделенията на министерството обслужват местните феодали като частни милиции. Всъщност, ако искаше да свърши нещо по темата за досиетата, вътрешната министърка трябваше да започне с връщане на лентата в "собствената си къщичка". Именно там "недобрият" преход се превърна преди четвърт век в кошмар с голямата чистка на архивите, истината за която остава скрита. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст