Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Цената на черното злато рязко се потопи с 10% в първите дни на новата година и достигна 32.5 долара за барел. Такива цени имаше отдавна – в началото на 2004 година. До това доведе изненадващата ескалация на напрежението между Иран и Саудитска Арабия.
По-ниската цена на петрола води до по-малки постъпления.
Ниската цена на петрола, по-слабото от очакваното представяне на Китай, както и усилващите се индикации за предстоящ конфликт между перси и араби засилиха желанието на дилъри и инвеститори да увеличат портфейлните си инвестиции в държавни ценни книжа. В резултат цената им отхвърча в небесата, а доходността им затъна. Щатските и германските 10-годишни облигации загубиха по 10 базисни точки от доходността си и се свлякоха до 2.15 и 0.5% годишна доходност, запазвайки относително голямата разлика помежду си от 165 базисни точки. Със същата стъпка се понижи доходността и на книжата на Италия, Испания и Чехия. Румънските затънаха с 8 базисни точки.
Българските еврооблигационни емисии не останаха по-назад. Тази с падеж през 2035 загуби 7 базисни точки и сделки с тези книжа вече се договарят при 3.76% на годишна база. Загубата на блясък за другите ни емисии – с падеж през 2027, 2024 и 2022 г., се изразяваше в съответните базисни точки от 6, 8 и 9. Доходността, при която се търгуват в момента, е 2.8%, 2.37% и 1.6% на годишна база.
С небивал интерес се очаква насроченият за 25 януари аукцион за продажба на държавни ценни книжа. Чрез него Министерството на финансите ще предложи за продажба облигационна емисия с номинална стойност 200 млн. лв. и падеж след 10.5 години, т.е. юли 2026 година. За отбелязване е фактът, че за първи път се пуска толкова голямо количество от емисия с падеж над една година. Очаква се на по-късен етап Българската народна банка да обяви официално параметрите на емисията, от които най-важен е лихвеният процент, при който ще се олихвяват книжата. Обикновено това е целевата доходност, при която министърът на финансите е склонен да пласира количества от дадена емисия. За сравнение – миналата година последната най-дългосрочна емисия, пускана на пазара, беше с купон 2.3% и средната достигната доходност се установи на 2.34% на годишна база. На това ниво бяха реализирани книжа за общо 235 млн. лв. номинал.
Очакванията са за 2016 г. МФ да финансира бюджетните си дефицити до общо 1.4 млрд. лв. чрез емисии на ДЦК на вътрешния първичен пазар със срочност 3,5 и 10.5 години. Докато книжа за 3.9 млрд. лв. могат да се финансират чрез емисии, предлагани на международните пазари.
Към края на предишната година вътрешният държавен дълг възлезе на 7.29 млрд. лв., а външният достигна равностойността на 15.46 млрд. лв., т.е. общо 22.74 млрд. лева. Една година по-рано те бяха съответно 8.25 млрд. лв.,13.85 млрд. лв. и 22.10 млрд. лева. Или имаме увеличение от общо 0.64 млрд. лв., или с 2.9%, за сметка най-вече на увеличен външен дълг. Съотношението дълг към БВП е било 26.4% в края на 2014 г. и 26.5% към края на 2015 година. През последните 10-ина години това съотношение е било най-малко през 2009 г със своите 13.8% и най-голямо през 2005 г. с 31.9 процента. Какво ще се окаже то в края на започналата 2016 г. тепърва ще видим.