Въпросът за 2-процентния допълнителен данък върху доходите на гражданите, който общините да събират, отново ще бъде поставен на дневен ред. Това заяви пред Bloomberg TV финансовият министър Владислав Горанов. Идеята беше лансирана през септември миналата година, но в последствие отпадна.
Преди това обаче той ще изчака да заработи новият управителен съвет на Националното сдружение на общините и при първата си среща с тях ще повдигне отново въпроса. Ако Министерството на финансите получи подкрепа, идеята отново ще бъде предложена за дебат.
До дни за обществено обсъждане ще бъде пуснат и проектът на финансовото министерство за промени в Закона за публичните финанси, свързани с въвеждането на нов механизъм за финансово оздравяване на общините. Това е механизъм за ранно предупреждение, че финансите на дадена община не са в добро състояние и чрез него местната общественост ще бъде информирана за проблемите. Ще се въведе законово задължение кмет в такава ситуация да предложи на общинския съвет план за оздравяване на финансите на общината.
Ведомството ще разработи обективни показатели, от които ще личи дали съответната община е в затруднено финансово положение. В този случай кметът ще е задължен да внася оздравителен план, който местната власт ще провежда със собствени сили, а ако не успее, ще може да търси помощ от държавата. Държавата пък ще отпуска финансиране, само ако планът се изпълнява.
Проектът ще бъде обсъден с Националното сдружение на общините, със Съвета по децентрализация на държавното управление и със заинтересованите страни.
Горанов заяви още, че приходната база, с която работят общините, и събираемостта, която постигат при сегашните ставки, са недостатъчни, за да могат да създават нормална среда за живот. "Ако общините имат желанието да разпределят по-голям ресурс и да провеждат наистина икономическа политика, това предложение е една от опциите, ако не я желаят, няма да я наложим силово," заяви той.
По думите на министъра много кметове в желанието си да харчат повече планират грешно приходите и така трупат дългове. "Лошото планиране е многоцветно, няма политическа окраска. Имаме примери на такива кметове от всички цветове на политическия спектър", каза министърът.
Във връзка с работата на синдиците в КТБ (н) министър Горанов коментира, че публикуваните списъци с направените цесии, които впоследствие са обвързани с прихващания, увреждат масата на несъстоятелността на банката и нарушават справедливостта при равноправното третиране на кредиторите й. „Проблемът е, че за голяма част от отпуснатите кредити не са учредявани и липсват обезпечения, а в периода до обявяване на несъстоятелността на банката имаше дълго време, в което са извършени сложни сделки с многократно прехвърляне на активи, така че те да се отдалечат от пряка връзка с кредитите, взети от КТБ. Всичко това много ще затрудни работата по възстановяването на масата на несъстоятелността" – допълни Горанов.
На въпрос защо работата на наетата фирма "Аликс партнърс" е конфиденциална, министърът обясни, че това е така, защото ако тези, които недобросъвестно се опитват да откраднат активи на банката, знаят какви действия е извършила фирмата и докъде в проследяването на веригата от сделки и действия тя е разкрила връзката с активите, те могат лесно да продължат активно да отдалечават и да разкъсват връзките между активите на банката, закупени със средствата от нея, и връщането им в патримониума на банката. „Защитата на обществения интерес на този етап предполага информацията да не бъде разкривана, докато не завършат всички дела" – заключи Горанов. Финансовият министър анонсира, че през следващата седмица синдиците на КТБ ще представят обобщен отчет за всичко направено досега.
По актуалната тема за възможностите за ръст на българската икономика Горанов каза, че има предпоставки за по-висок растеж от планирания, но е твърде рано да се променят вече дадените прогнози, и беше категоричен, че МФ предпочита да прави консервативни и устойчиви икономически прогнози.