Новата година започна със старите проблеми: отслабващата валута на Китай, пропадащите цени на суровия петрол, започналото изтегляне на паричните стимули от Федералния резерв, увеличените разходи за финансиране на бизнеса. Всичко това се стовари накуп върху главите на инвеститорите. И докато в новините видимо няма нищо ново, действителността е страховита – само за три дни бяха изтрити почти 2.5 трлн. щ. долара от пазарната оценка на акциите в глобален мащаб. Размахът на колебанията на индекса на чикагската борса за опции, отчитащ страховете на пазарните играчи, скочи с 13%, а котировките на суровия петрол олекнаха с нови 8% и се устремиха към 33 щ. долара за барел. Обезцени се почти всичко – от облигациите с висок риск до какаото и кафето.
Погромът се задълбочи на Ивановден, когато китайският борсов индекс Shanghai Composite падна с нови 7% и "закръгли" загубата си от началото на 2016-а до почти 12 процента. Търговската му сесия бе прекратена. Германският борсов индекс DAX е напът да регистрира най-тежката си седмична загуба от август 2011-а досега, а щатският S&P 500 се понижи с 2.3 процента. Японският Nikkei се понижи с 2.3%, а хонконгският Hang Seng падна с 2.8 процента.
Причинител на тези вълнения бе вечният заподозрян – Китай. Откакто Пекин започна да работи за въвеждането на нов модел на растеж на азиатския колос, а Китайската народна банка започна да обезценява юана, проблемите на страната се прехвърлиха и върху останалата част от света. В тази връзка милиардерът Джордж Сорос предупреди инвеститорите да са много внимателни, защото световните пазари са заплашени от нова криза. На икономически форум в Шри Ланка, състоял се на 7 януари, Сорос посочи, че Китай има "сериозен корекционен проблем, граничещ с криза", а финансовите пазари са изправени пред предизвикателство, напомнящо трусовете през 2008-а.
"Спусъкът" на катастрофалната тенденция в началото на 2016-а натисна падащия юан след поредните разочароващи данни за промишления продукт на страната. Налице е стръвно желание на националните инвеститори да прехвърлят парите си зад граница. Капиталовият отлив от Китай през последните три месеца е на стойност 367 млрд. щ. долара (по данни на агенция "Блумбърг"). Това принуди Народната банка на Китай на 5 януари да инжектира 130 млрд. юана (20 млрд. щ. долара) в националната банкова система чрез седемдневни договори за обратно изкупуване на книжа. След което, изненадващо, разреши най-резкия за последните пет месеца спад на юана на 7 януари, сваляйки с 0.5% официалния референтен курс на националната към щатската валута на 6.5646 юана за един долар – най-ниската му стойност от март 2011-а досега. Китайските централни банкери се оправдаха, че не са целили обезценяване на юана и че той е останал почти стабилен към въведената в края на 2015-а кошница от валути. Валутни анализатори обаче посочват, че този път банковият фиксинг е помогнал на националната валута да поевтинее не само към американската, но и към японската йена – с 3.5%, и към еврото – с 0.8 процента. А това определено буди подозрението, че Пекин девалвира юана, за да помогне на износителите от страната да повишат конкурентната си мощ.
Публикувани на 7 януари данни показват, че валутните резерви на Китай са се стопили със 107.9 млрд. щ. долара само през последния месец на миналата година и с общо 512.7 млрд. долара за цялата 2015-а – най-големият годишен спад в историята на страната. В резултат в края на 2015-а китайските валутни запаси са паднали до 3.33 трлн. юана.
Някои валутни стратези прогнозират по-нататъшни загуби на валутите на развиващите се пазари заради охлаждането на китайския растеж до 6.5% през 2016-а и предстоящия възходящ лихвен цикъл в Щатите. Валутният индекс на паричните единици на 20 развиващи се икономики се е обезценил с 15% през 2015-а (най-рязко от 1997-а насам). Експерти на "Блумбърг" пък очакват 18 от общо 24 валути на развиващите се икономики, които следят, да продължат надолу и през предстоящите 12 месеца. "Лидери" отново ще бъдат миналогодишният тандем на аржентинско песо-бразилски реал, придружен от индонезийската рупия.
