Николай Ваньов, CFA
Експерт FI и деривати, Инвестбанк АД
Силни възходящи движения на цените на международните пазари на държавен дълг белязаха началото на 2016-а. На този фон апетитите на инвеститорите за рискови операции се понижиха значително. Почти всички позиции в държавен дълг бяха печеливши през изминалата седмица. Анализаторите поставят под сериозен въпрос намерението на Фед за четири повишения на лихвите през започналата година, а шансовете да видим решение за ръст през март вече са под 50% според фючърсните пазари. Това, примесено с все по-силните очаквания за слаба инфлация, породена от изключително ниските цени на суровините и петрола, доведе до спадове на доходностите по почти всички емисии на трежъритата. Десетгодишните американски ДЦК се търгуваха при доходност до падежа от 2.161% и седмичен спад от 10.9 базисни точки.
Притесненията относно размера на инфлацията, както и несигурността за състоянието на китайската икономика определяха и посоките в търговията с британски джилтове. Паундът и британските капиталови инструменти се намират под все по-засилено натиск от неяснотата около референдума за излизане на Обединеното кралство от ЕС. Основният въпрос засега е кога ще бъде проведен той. При това положение да се вземе решение за повишение на основната лихва на Острова на предстоящата на 14 януари среща на борда на "Бенк ъф Ингланд" изглежда много малко вероятно. Британските джилтове бяха търсен инструмент през изминалата седмица. Доходността на десетгодишните книжа отбеляза спад от 16.4 базисни точки – до 1.794 процента.
В подобно положение се намираха и книжата, емитирани от страните от ядрото на еврозоната. В абсолютен контраст с капиталовите пазари цените на немските бундове отбелязваха растеж през всеки ден от седмицата, а десетгодишната доходност достигна 0.524% при спад от цели 10.3 базисни точки. Сходна бе и ситуацията при френските ДЦК с подобен срок до падежа, чиято доходност се понижи с 8.1 базисни точки – до 0.986 процента. Въпреки това към края на седмицата станахме свидетели на забавяне на спада в котировките на книжата на страните от ядрото на валутния съюз. Той се дължеше както на достигането на сравнително равновесни цени на пазарите, така и на повишеното предлагане на дългове през първата седмица от годината.
В периферията на еврозоната също имаше понижения на доходностите, но те бяха значително по-слаби от тези на страните от ядрото. Това се дължеше както на сравнително по-високия рисков профил на периферните книжа, така и на повишената несигурност в периферията, идваща от неяснотите около пенсионната реформа в Гърция. Испанските ДЦК се търгуваха при доходност от 1.723% в края на седмицата, което формира спад от 4.3 базисни точки. Седмичното понижение при италианските книжа със сходен срок до падежа се равняваше на 5.6 базисни точки – до 1.536 процента.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа