Приоритет за клиентите вече е качеството, а не цената

Пламен Ялъмов - изп. директор ЗПАД Алианц България

Доц. д-р Пламен Ялъмов е завършил СУ “Климент Охридски”, специалност “Математическо моделиране”, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Финанси”, Московския държавен университет “Л. И. Ломоносов” – доктор по изчислителна математика. В периода 2000-2007 г. е изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България Живот". След това става председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Алианц България”. От 1 януари 2013 г. е и председател на Изпълнителния комитет на "Алианц България Холдинг".

 

 

Г-н Ялъмов, каква е общата Ви оценка за новия Кодекс за застраховането. Има ли отстъпление в защитата на интересите на застрахователите, или е постигнат баланс между техните интереси и тези на клиентите им?

– С въвеждането на европейската директива „Платежоспособност II“ (Solvency II) определено се постига баланс между интересите на двете страни. Новото е, че чрез разпоредбите на тази директива се постига по-добро и по-подробно оценяване на бизнеса на всеки застраховател. Прави се ясно разграничение между различните видове бизнес според степента на риска, което от своя страна поражда изискване за повече или по-малко капитал. Този модел вкарва критерии за по-точно изчисляване на капитала на едно дружество, а когато капиталът е попълнен, това осигурява защита на интересите на застрахованите и гаранция за плащанията. Това е философията на директивата и, отговаряйки на вашия въпрос – баланса на интересите.

Как оценявате новата законова уредба на онлайн „Гражданска отговорност“ – разумен компромис или провал на идеята?

– Покрай „Платежоспособност II“ имахме желанието да се приеме и утвърди онлайн продажбата на застраховки, което не беше разрешено в предишния Кодекс за застраховането. Донякъде успяхме. Следва един преходен период, през който ще правим комбинирани продажби. Полицата ще се сключва онлайн, но след това застрахователят ще праща по куриер хартиен вариант със съответния физически подпис и мокър печат. Крачката не е голяма, но поне се измъкнахме от странното положение да сме единствената държава в Европейския съюз, в която електронните продажби на този вид полица са забранени.

Кой и защо организира съпротивата срещу този съвременен метод на търговия? Кой искаше да стоим изостанали във времената, когато човек може да си купи кола по интернет, а не може да я застрахова неприсъствено?

– КФН също зае различна позиция, но основната съпротива идваше от брокерите, които имат мрежи от офиси и продават основно „Гражданска отговорност“. Но има и брокери, които от няколко години са си направили системи за частични онлайн продажби. Тези играчи не излязоха с единно мнение, но сигналите от тях бяха важни, защото те правят 60% от премийния приход на общото застраховане.

Какви са личните Ви очаквания за по-нататъшното развитие на онлайн услугите?

– Бъдещето е в дигитализацията във всяка една сфера от нашия живот. Факт е, че не само младите хора, но и по-зрелите все по-често правят различни покупки чрез интернет. Затова очаквам да има ръст при онлайн купуването на „Гражданска отговорност“, на полиците „Помощ при пътуване – медицински разноски за чужбина“, „Автоасистанс“ и „Злополука“. Това са лесните за разбиране и за сравняване продукти, а оттам – и за продажба. Възможно е в този пакет да се включи и „Каско“, но при тази полица има много подробности, които трябва да бъдат обяснени на клиента. В Германия например делът на полиците, сключени от дистанция, е сравнително малък, но непрекъснато нараства. Мен лично ме впечатлява Унгария, където 60-70% от „Гражданска отговорност“ се продава по интернет.

Тук е мястото да Ви задам въпроса за застрахователната култура. Защо не сме като Сърбия например, където покритието  на „Гражданска“ отговорност“  от години е 100 процента?

– Покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ у нас е около 83-84 процента. За да се доближим до 100-те процента, са необходими по-строги санкции от страна на държавата – това е задължителна полица. Сега с промените в Кодекса за застраховането се затягат мерките. При липса на задължителната застраховка МВР ще прекратява регистрацията на превозното средство, което е положително.

А там, където сме най-слаби в ЕС – в животозастраховането – какво се случва?

– В животозастраховането ние, застрахователите, трябва да положим усилия – да популяризираме продуктите и да обучаваме клиентите.

Какъв е проблемът на застрахователите с доверените сервизи, та се стигна дотам да се иска професионална застраховка за тях ? Добре ли е, че в крайна сметка да не се стигна до това?

– Идеята бе да се въведе задължителна застраховка професионална отговорност на собственика на сервиза в случаите на допълнителни повреди, които са причинени по време на ремонта. Ние като застраховател нямаме проблеми при работата с доверените сервизи. От друга страна, за нас подобна застраховка не би представлявала особен интерес, тъй като обхватът е ограничен.  

А как стои въпросът със задължителните полици „Професионална отговорност“ като цяло? Доколкото знам, активността е най-голяма там, където има железни изисквания на браншовете.

– Делът на тези полици в общия портфейл е нисък. Най-активни са строителите, нотариусите, медицинският персонал, частните съдебни изпълнители. Интересно е и ще ви кажа, че чуждестранните фирми у нас си правят т. нар. полица „ D&O“. Това е застраховка за ръководния персонал. Става дума за следното: ако шефът на фирмата или на отдел направи грешка и нанесе щети на трето лице – примерно загуба на доход или друг тип увреждане, полицата покрива настъпилите вреди. Разбира се, става дума за неволна грешка, а не за умишлена – за нея би трябвало да има разследване.

Добро решение ли е пострадалият по „Гражданска отговорност“ да бъде задължен първо да търси обезщетението си от застрахователя, а след като се изчерпи тази тримесечна процедура, да прибягва да помощта на съда? Не беше ли по-честно да има право на избор между застраховател и съд още в началото?

– Европейската практика е пострадалият първо да се обърне към застрахователя. Това възприехме и у нас в новия Кодекс за застраховането. Това е по-правилното, защото ако тръгнем всички през съда, се създават редица неудобства. Първо това е огромен обем работа – стотици хиляди щети годишно. Това означава първо да се задръстят съдилищата, второ – да се увеличат разходите на застрахователите, защото този разход трябва да се плати. Съдът, както във всички други случаи, е крайна мярка.

Какви тенденции на развитие се очертават в общото застраховане?

– При автомобилното застраховане през 2016-а ще се изяснят много неща. „Платежоспособност II“ ще доведе до сериозни промени. Основното движение ще бъде изискването за по-висок капитал. Има два варианта – или акционерите ще вкарат още пари, или ще продават бизнеса си. Ако се тръгне към затваряне на дружества и към продажбата им, пазарът ще стане съвсем различен. Ако влагат капитал, всеки акционер ще иска възвръщаемост и тогава най-рисковият бизнес – „Гражданска отговорност“, ще се самоконтролира по-добре. Ще се свие делът му в портфейлите на определени застрахователи или ще се дадат разумни цени по сегменти в зависимост от риска. Възможно е да има проблеми в някои дружества, а най-вероятно и консолидация на пазара.

По отношение на застраховката „Каско“ през последните години се наблюдава тенденция с приоритет качеството. Допреди две-три години клиентите гледаха основно цената, сега клиентите все повече търсят качество. Постоянно правим изследвания на пазара като цяло и конкретно сред нашите клиенти. За нас те са основен показател какво търсят и какво очакват, съизмерено с това, което получават като обслужване. Крайната цел е нашите клиенти да бъдат удовлетворени от качеството на продуктите и услугите на "Алианц". 

Проучванията показват, че "Алианц България" е компанията с най-висока измерена удовлетвореност сред клиентите си на нашия пазар. Бих искал да отбележа, че през 2015 г. "Алианц България" отчита ръст над средния за пазара при тази полица. По последни данни на КФН към края на октомври сме на второ място по премиен приход на пазара.

Колкото до пазара на застраховка "Каско", не очаквам съществено увеличение на броя на застрахованите автомобили, но клиентите със сигурност ще търсят по-високото качество.

При имущественото застраховане проникването е слабо. Наблюдаваме известен ръст, но все пак едва 10% от имотите в България са застраховани – най-често когато служат за залог по кредити. Тук ние, застрахователите, имаме много работа – да популяризираме този вид полици.

Тук е мястото да вплетем и въпроса – трябва ли ни катастрофичен пул, или не?

– По този въпрос много пъти сме изразявали ясна позиция. Покритието от катастрофичния пул ще е толкова малко, че при по-значително събитие няма да покрие реалните нужди. Става въпрос за застрахователни суми от порядъка на 20-30 хил. лв., които примерно за апартамент в големите градове ще се окажат недостатъчни. Затова и нашето мнение е, че трябва да се засили доброволността на тази застраховка. Този вид застраховане би могло да се стимулира чрез въвеждане на данъчно облекчение за имотите.

В "Алианц" залагаме предимно на повишаване на продажбите на имуществени застраховки чрез разяснения за тяхната необходимост. Според мен хората преди всичко трябва да осъзнаят реалната полза от тази полица.

Още повече че тези полици не са скъпи.

– В зависимост от своите нужди и възможности цените в "Алианц" започват от 21 лв. и за застраховане на едно средно жилище стигат до 120-130 лв. – с покритие за кражби на техника и т.н. Нека направим едно сравнение – средната пазарна цена на имуществените полици е между 100 и 150 лева. Докато средната застраховка „Каско“ е 1000-1200 лева. Виждате каква е разликата – около 10 пъти по-евтино е да застраховате жилище, отколкото кола. Но важността на тази застраховка е в пъти по-голяма.

Въпрос на мислене на ценности.

– Да, приоритетите на българина по отношение на застраховането са в реда „Гражданска“, „Каско“, жилище и чак накрая живота. А европейската скала е обратна – защото ако съм жив и здрав, мога да работя. Ако имам покрив над главата – мога да пътувам и с градски автобус и т.н.

Какви са тенденциите в животозастраховането?

– На животозастрахователния пазар има отчетлива тенденция към ръст. В областта на инвестиционните продукти, както и към доброволното пенсионно осигуряване се появи голям интерес след фалита на КТБ. Те са един доста интересен инструмент за диверсификация на инвестиционния портфейл. Предлагаме и продукти с гарантирани главница и доходност. Така на практика клиентът, който има възможност да спестява дългосрочно, е спокоен заради гарантираната доходност, от една страна, а от друга – има възможност за допълнителна доходност в зависимост от развитието на индекса Eurostoxx 50.

Предлагаме и продукти, свързани с инвестиционни фондове.  Това са полици, по които средствата се инвестират в инвестиционни фондове на „Алианц“ по избор на клиента. През миналата година сме продали 5-6 пъти повече такива полици от предходната 2014-а. Нарасналото търсене на тези застраховки се дължи на факта, че те предоставят на клиентите възможност да инвестират във фондове, управлявани от компании със световно признание, и да постигат добра доходност.

Каква година изпрати „Алианц“?

– За "Алианц България" изминалата 2015 година бе успешна. И в двата сектора – и общото застраховане, и животозастраховането растем по-бързо, отколкото е средното за пазара. По отношение на общото застраховане по неокончателни данни постигаме 11% ръст, при среден за пазара ръст от 6 процента. В животозастраховането "Алианц" е неизменен лидер на българския пазар. През 2015 г. успяхме да реализираме премиен приход над 102 млн. лева. Там отново имаме ръст от 32%, при около 25% пазарен ръст. В доброволното пенсионно осигуряване имаме 50% ръст, като общите ни активи минаха психологическата граница от 2 млрд. лева.

Вярвам, че през следващата година ще продължим да се развиваме успешно и да удовлетворяваме очакванията на нашите клиенти.

Желая ви още по-добри резултати през 2016-а!

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст