Новата 2016 г. започна с вестта, че правосъдното министерство иска към Министерския съвет да се създаде съвет по прилагане на актуализираната стратегия за съдебната реформа.
"Създаването на съвета е от изключително значение за обединяване на усилията на съдебната и изпълнителната власт, както и на академичната общност и неправителствения сектор за координирано на постигане целите на стратегията. Предвижда се съветът да координира изпълнението на стратегията, да извършва мониторинг по изпълнението на заложените цели, да приема пътните карти за изпълнение на стратегическите цели, както и да обсъжда документи, дейности и инициативи, свързани с прилагане на мерките от стратегията и пътните карти", официално обясниха от ведомството навръх Богоявление (6 януари).
Не знам дали сте разбрали нещо от тези витиевати обяснения, но те перфектно следват толкова модната напоследък клиширана и "куха" откъм съдържание европейска бюрократична стилистика. Но обикновено в нормалните държави, когато се появи такова струпване на празни приказки, моментално поражда два въпроса: за какво ни е нужна такава структура и колко ще струва на данъкоплатците? Та решихме да ги зададем.
Всъщност идеята е този съвет да събере представители на съдилищата, на изпълнителната власт, на неправителствените организации и висшите учебни заведения, за да работят заедно за провеждането на така необходимата реформа в съдебната власт. В което няма нищо лошо, разбира се. Пък и това е първата инициатива на новоназначената министърка Екатерина Захариева, която ще бъде и първият председател на този бъдещ съвет. При това вероятно съвсем скоро – предложението за създаването му е пуснато за обществено обсъждане и се очаква скоропостижно да влезе като точка в дневния ред на Министерския съвет, който набързо да одобри сформирането му.
Освен това веднага трябва да кажем, че поне на пръв поглед издръжката на съвета няма да струва нищо допълнително на гражданите. Ако не броим, разбира се, денгубите на поне десет висши държавни чиновници, които четири пъти в годината ще се събират да ръсят празни приказки за стратегически цели и намерения и да гласят реформи, каквито изобщо не се канят да правят.
Основният въпрос, чийто отговор трудно се открива обаче, е защо ни е нужен такъв съвет и какво ще има да бистрят толкова "топкапацитетите" от три министерства – правосъдното, финансовото и на вътрешните работи, както и представляващите ВСС, върховните съдилища, Висшия адвокатски съвет и ред още организации. Още повече след като становищата на съвета по никакъв начин няма да задължават депутатите. А всъщност те са хората, които ще трябва да осъществят на практика съдебната реформа чрез законодателната си дейност. Те вече неколкократно и твърде отчетливо показаха, че не желаят никаква реформа и че сегашното вмирисано на гнилоч положение ги устройва идеално.
В проекта за постановлението, с което ще бъде създаден съветът, е записано, че той има следните правомощия: да координира изпълнението на политиките в стратегията за реформа, да събира и анализира информация как върви това изпълнение, включително и като прави годишен доклад, да предлага мерки за финансово осигуряване, когато това се налага.
Има обаче няколко други дейности на съвета, които съвършено логично повдигат цяла серия въпроси. Така например, предвижда се той да приема пътни карти за изпълнение на стратегията за реформа, да обсъжда документи, дейности и инициативи и да прави предложения за обновяване на самата стратегия. Само че стратегията за реформата е вече приета, при това в комплект с актуализацията й от 2014 година. А на сайта на министерството могат да се видят и шест пътни карти – готови, изработени, с разписани цели и подцели, с мерки, с вписани срокове, с предвиденото финансиране и отговорници. Факт е също, че са внесени даже няколко цялостни проекта за изменение на ключови закони, с които трябва да се гарантира изпълнението на тези цели и мерки – включително и проектът за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), подготвен от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов.
Какво тогава ще прави този съвет? Ще разработва нов законопроект за ЗСВ ли? Или нови пътни карти? А защо е нужно това, след като вече има готови? Или пък ще ги преправяме пак? Ама това иска време, а дотогава реформа ще правим ли, или пак само ще се правим, че ще я правим?…
Впрочем, подозренията, че съветът по-скоро ще забави, вместо да забърза реформата, идват и от едно телевизионно изявление на Захариева, дадено в първите дни след избора й. От него става ясно, че проектите за промени в Закона за съдебната власт тепърва ще се поправят: "Изработен е законопроект за съдебната власт, по който тече обществено обсъждане, и още два, които са внесени в Народното събрание. И трите законопроекта трябва в най-кратък срок да се преработят в съответствие с новоприетите промени в конституцията", каза Захариева в прав текст.
Колко време ще трае това преправяне и ще минава ли то през съвета – един Господ знае. Но ако той ще трябва да "консултира" проектите, това означава минимум още два месеца топката ще тупа на място и никакви реформи няма да се правят – толкова време ще трябва първо да се сформира съветът, после докато се събере, докато обсъди нормите и се стигне до решение. И още време, докато то бъде пуснато за обществено обсъждане. И чак тогава да влезе в Народното събрание…
Та цялата ситуация ни връща към онази стара сентенция: когато искаш нещо да не се случи – създай комисия. С него от десетилетия се надсмиваме над несръчните опити да се прикрие управленската немощ за решаването на реални проблеми на обществото чрез създаването на всевъзможни бюра, комитети, съвети, кръгли маси и ред още подобни "организационни структури" и форми за "запълване" на работното време на скъпоплатени държавни храненици.
Е, очевидно тази практика ще си продължи – поне докато на политическата сергия най-сетне видим не кухоглави позьори, а истински държавници, за които да гласуваме. А дотогава – ще си броим комисиите, съветите и стратегиите – след като само с това разполагаме…
На въртележка
Като членове на съвета се предвижда да бъдат включени петима представители на пет професионални организации на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители и още петима души – от "външни" НПО, работили в областта на съдебната реформа. Тези организации обаче трябва да са регистрирани поне отпреди пет години, да са работили през тях в областта на съдебната реформа и да имат реализирани инициативи в тази сфера.
Защо точно пет години, а не три или десет например – не става ясно. Но пък е ясно, че организациите, които отговарят на тези условия, са далеч повече от пет. И че всичките ще искат да участват в този съвет, защото за тях това ще бъде на първо място въпрос на престиж. А и на контакти, защото ще могат да се "отъркат" до властта и до други добре финансирани проекти. Затова в проекта е заложна възможност участващите в съвета организации да се "връткат" през шест месеца – едни да излизат, а на тяхно място да влизат други.
Нова година – с нови заместници
Още в първия работен ден на новата година министър Захариева се сдоби и с двама заместници: Красимира Филипова и стария-нов заместник в министерството – Вергиния Мичева-Русева. Те бяха назначени със заповед на министър-председателя Бойко Борисов.
Филипова е прокурор с дългогодишен опит в областта на наказателното право. В министерството тя идва от позицията на заместник-ръководител на Апелативна прокуратура-София. Вергиния Мичева-Русева пък е съдия от Разград, през 2012 г. е командирована в СГС. Работила е и като съдия в мисията на Европейския съюз в Косово. Мичева беше заместник-министър в екипа на Христо Иванов и подаде оставка заедно с него, както впрочем направиха и всички останали заместници в кабинета му.
Наследство
Промените в Закона за съдебната власт, в Наказателнопроцесуалния кодекс, в Гражданскопроцесуалния кодекс, в Търговския закон и в уредбата за работата на съдебните експерти – това са приоритетите, които си поставя новоназначеният правосъден министър Екатерина Захариева. Те бяха обявени в четвъртък (7 януари) по време на дискусия, посветена на холандското председателство на ЕС, организирана от неправителствената организация "Пан Европа", фондация "Конрад Аденауер", представителството на Европейската комисия у нас и холандското посолство.
Безспорно най-важен е Законът за съдебната власт, който е устройствен за системата. Точно с него обаче Захариева има най-малко основания за забавяне и изчакване на установения с промените в конституцията тримесечен срок, в който този закон задължително трябва да бъде променен.
Дългата парламентарна ваканция ще приключи следващата седмица, а в Народното събрание вече има два готови и внесени още през април миналата година законопроекта за изменение на ЗСВ: единият е на ГЕРБ, а другият – на АБВ. Освен това не трябва да се забравя, че проект за промяна в ЗСВ бе подготвен и дори пуснат за обществено обсъждане от вече бившия правосъден министър Христо Иванов.
Досега всички те изчакваха депутатите да се спазарят за измененията в конституцията, затова проектите не влизаха за обсъждане. Но вече няма нито едно прилично изглеждащо основание за допълнително забавяне на пътя им към пленарната зала на парламента.
