Хаштагът "На една ръка разстояние" разгорещи страстите в Германия, след като кметицата на Кьолн посъветва жените да спазват дистанция спрямо бежанците и да се движат на групи. Корят градоначалничката, че стоварва вината върху жертвите в новогодишната нощ, вместо да погне извършителите на сексуалните посегателства. После тя се извини във Фейсбук, но малко с половин уста. Кьолнската полиция пък преосмисли изявлението си от 1 януари, че новогодишните празненства преминали "спокойно". Арестувани обаче няма.
Ако объркването сред кьолнските власти може да бъде оправдано с факта, че подобни ексцеси не са се случвали там от 29 години, у нас няма нужда от оправдания. Ние си имаме почти толкова дълъг преход, след който нищо вече не може да ни изненада. Помним как властта съветваше в борческите години да избягваме заведенията, в които се събират мутри. Знаем и как родното МВР подменя действителността с изявления, съобщения и статистики. Тъкмо преди празниците отново спуснаха солиден набор от съвети как да противодействаме на крадците. Да речем – като помъкнем всичко ценно със себе си, ако пътуваме.
Полезни съвети, спор няма. Само дето онези, които си останаха у дома, не можаха да увардят колите си на паркинга. Изчезнаха всевъзможни аксесоари, но не и цяла кола – тоест празниците минаха "спокойно". А полицията седи на една ръка разстояние от келешите, които безделничат ежедневно, за да шетат нощем. Прокуратурата и съдът пък седят на една ръка разстояние от организираната престъпност, а политическата номенклатура седи на една ръка разстояние от понятието за държавност. Доказа го и поредният поръчков разстрел – на сочения за "ликвидатор" на групировката ВИС Веско Дебелия. Повече от десетилетие я водят за ликвидирана, а осъдени няма.
