Ликвидността на банковата система расте – сякаш кредитните институции са в очакване на война или на някакъв страховит икономически катаклизъм. Управляващите политици и най-вече лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов уверяват, че очакват ръст от 4.5% за 2016-а, но движението на финансовите показатели на кредитните институции, което отразява настроенията не само на банките, а и на целия бизнес, показват съвсем други настроения. Според данните на БНБ за ноември ликвидните активи се увеличават с 689 млн. лв. и достигат 25.9 млрд. лева. Растежът е главно при паричните средства и паричните салда при БНБ, които заемат 56.7% в структурата на ликвидните активи. Коефициентът на ликвидност се повишава до 34.80 процента. Това на пръв поглед е много добре – всички тези данни, наред с отчетената печалба от 931 млн. лв., говорят за повишаване на устойчивостта на сектора срещу всякакви видове трусове. А ако поне 10% от тази ликвидност – или 2.59 млрд. лв., се влеят като кредити в икономиката, това наистина би довело до нейното чувствително раздвижване. Но според данните на БНБ ръстът при кредитите за фирмите за ноември е едва 321 млн. лева. На всичко отгоре този ръст е два пъти по-малък (в абсолютни числа) от ръста на депозитите на фирмите в банките, който е 626 млн. лева. С други думи, компаниите като цяло предпочитат да спестяват парите си дори ако им предлагат почти нулеви лихви, вместо да ги инвестират в производство, камо ли да вземат заеми за него.
Заемите за населението пък въобще не мърдат, то предпочита да увеличава спестяванията си в банките. Нищо че всички граждани се оплакват от ниските лихви. Хората въобще не смятат да харчат парите, които са спестили, и при това положение въобще не е ясно откъде ще дойде другият двигател на очаквания ръст – увеличеното потребление. Може би се разчита на вдигането на минималната работна заплата, на пенсиите и на социалните помощи. Истината е, че всеки що-годе платежоспособен клиент си стиска спестените пари и се въздържа от харчове или от инвестиране и се ослушва дали няма да връхлети нова криза, някоя допълнителна данъчна изненада или финансов хаос след приключване на оценката на банковите активи. Ситуацията е толкова потискащо неопределена и безперпективна, че всеки по-разумен и платежоспособен гражданин или бизнесмен предпочита да изчака. Нищо че лихвите по кредитите са ударили историческото дъно. Лошото е, че целият този нездрав климат вероятно ще се запази до средата на 2016-а.
