Само две думи са на езика на търговците: суров петрол и Китай, откакто започнаха отново със сделките през новата година. Пазарните играчи са буквално в стрес от драматичния спад на котировките на черното злато – под 30 щ. долара за барел (за първи път от 2003-а насам). Да не говорим, че действителната цена на барел гориво, изнасян от Саудитска Арабия за Азия, е дори по-ниска – 26 щ. долара (толкова ниска бе през 2002-ра). Не по-малко устремно потъва китайският юан, за чието "спасение" Народната банка на страната провежда масирани интервенции. В тази обстановка щатският долар, който бе главната тема на разговорите в търговските зали през миналата година, остава почти незабелязан. А намеренията на Федералния резерв, които неизбежно задават посоката на търговия със зелените пари, са по-скоро декор на събитията.
Това в никакъв случай не тревожи почитателите на долара, защото американската валута е повишила котировката си от началото на годината към конкурентите си от целия пазарен спектър – на развитите стопанства, на развиващите се пазари, "суровинните" парични единици. Щатският долар е поскъпнал с 2% към бразилския реал и към британския паунд, с по над 3% към южнокорейския вон, към канадския долар и към мексиканското песо. И с повече от 4% към австралийския и новозеландския долар. Единствено японската йена обърква пейзажа със своя 2.2-процентен ръст към зелените пари от 31 декември 2015-а насам. Този ефект се дължи на статуса на японската авлута на спасително убежище при рискови обстоятелства.
Еврото също не се предава и "флиртува" с котировката от 1.09 щ. долара заради спекулациите, че евентуалните по-нататъшни парични стимули на Европейската централна банка ще имат ограничен обхват. Както и заради масовите продажби на акции, които подкрепят по-сигурните активи. Обществена тайна е, че част от официалните представители на институцията гледат скептично на необходимостта от още монетарни мерки в близко бъдеще.
Ако щатският долар продължи да поскъпва, макар и по-неохотно – в резултат на бъдещи нови лихвени увеличения, които ще предприеме Федералният резерв, той ще създаде маса неприятности. От една страна, силните американски пари са сериозно предизвикателство за щатските парични стратези и за компаниите, които разчитат на приходи от износ. От друга, те засилват натиска върху развиващите се стопанства с големи дългове, деноминирани в щатски долари.
Валутният пазар пък не се е отказал от една от най-обсъжданите гледни точки през 2015-а – дали американската валута ще се изравни по цена с единната европейска парична единица. Експерти от "Дойче банк" са твърдо убедени, че ще се стигне дотам. Първо, защото доходността на краткосрочните щатски ДЦК вече е по-висока от възвръщаемостта на сходните по срочност книжа на половината валутни конкуренти от Г-10 – красноречив индикатор за възход, особено ако щатските централни банкери повишат лихвите на страната поне още два пъти през тази година. На второ място – наблюдава се широкомащабно репатриране на активи от щатски инвеститори. И трето, защото силните фундаментални показатели на щатското стопанство вдъхват надежда за засилване на растежа.
Последните данни за заетостта в САЩ, публикувани в края на миналата седмица, показват, че през декември 2015-а на трудов договор са били наети почти 300 хил. работници. А огласените на 13 януари изводи на Федералния резерв за икономическата активност в страната от края на ноември до началото на януари (т. нар. "Бежова книга") са за стопански подем в повечето от щатите. Обезпокоителният момент е, че пазарът на труда се засилва, без да създава възходящ натиск върху заплатите и цените. В резултат на което малцина пазарни играчи и икономисти очакват Федералният резерв да промени лихвите още на първото си за тази година съвещание на 26 и 27 януари. И предвиждат този акт да бъде отложен най-рано за март.
Тази прогноза подкрепят и коментарите на директора на клона на Федералния резерв в Сейнт Луис – Джеймс Булард – един от най-горещите привърженици за по-ранно начало на възходящия лихвен цикъл в САЩ. В изказване пред Икономическия клуб в Мемфис на 14 януари Булард посочи, че продължаващите сътресения на нефтените пазари могат да предизвикат "обезпокоителен" спад на инфлационните очаквания в страната. Което ще попречи на Федералния резерв да постигне една от ключовите си целеви стойности (2% годишна инфлация).
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата постепенно набра скорост. Средният дневен оборот достигна 3711 млн. евро (7258 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха едва 0.7% дял от купената и продадена валута.
