Ключова се оказа датата 11 януари 2016 г. за аферата "Корпоративна търговска банка". В този един-единствен ден и двете върховни съдилища в държавата едновременно решиха да се запретнат и да решат поне част от купищата спорни въпроси и откровени безумия, които лъсват едва ли не всеки ден покрай фалита на банката.
Като по команда се задействаха едновременно и Върховният административен, и Върховният касационен съд. И раздвижиха горещите картофи, свързани с КТБ, които месеци отлежаваха по бюрата на съдиите.
ВКС спря делото за фалита на КТБ и сезира Конституционния съд с искане да обяви за противоречащи на основния закон в държавата два текста от Закона за банковата несъстоятелност. В сегашния си вид те на практика отрязват всякаква възможност на акционерите в банката да обжалват решенията на съда в производството по несъстоятелност на банката.
А председателят на Върховния административен съд Георги Колев – също на 11 януари, реши да свика общо събрание на съдиите – то да каже най-накрая в прав текст що за чудо е този прословут "правен интерес", който е дотолкова различен от житейския, та не дава възможност на никой от вложителите, акционерите или облигационерите в една банка да оспорват отнемането на лиценза й.
Странно съвпадение във времето, наистина. Ще каже човек, че чакаме поредния "мониторингов" шамар от Брюксел.
Само че тази внезапна активност на двете върховни съдилища няма да доведе до никаква промяна в ситуацията около Корпоративна търговска банка – каквото и да решат. Просто защото тя няма как да бъде "съживена". Лицензът на банката няма да бъде върнат, парите на вложителите вече ги няма, активите бяха прехвърлени неколкократно от ръка на ръка и се чака да започнат да се консолидират около истинския си нов собственик.
А дори да се окаже, че законът е нарушавал конституцията или пък, че е било редно съдът да даде възможност акционерите да защитават правата и интересите си пред него, това просто ще послужи като основание за десетките дела за обезщетения, които вече се водят срещу държавата. И нищо повече…
Интерес без право или право без интерес
Председателят на Върховния административен съд Георги Колев свиква на 29 март Общо събрание на колегиите на съда, за да се произнесат с тълкувателно решение по казуса, роден от фалита на Корпоративна търговска банка. И да кажат най-сетне какъв е кръгът от лицата, които имат право да оспорват решенията на управителния съвет на БНБ за отнемане на лиценза на една банка, когато тя е поставена под специален надзор и са назначени квестори. А всички правомощия на управителните й органи са преустановени и се упражняват от квесторите.
Висшият адвокатски съвет (ВАдС) поиска такова тълкувателно решение от ВАС още в началото на март 2015 година. Питането на адвокатурата обаче потъна за месеци наред. Междувременно всичките дела срещу отнемането на лиценза на КТБ приключиха, банката бе обявена в несъстоятелност.
Тълкувателно дело обаче все пак е образувано – но чак на 28 септември миналата година, когато вече никой не очакваше това да се случи. За съдия-докладчик бе посочена Калина Арнаудова, която бе стигнала до позицията на титуляр във ВАС едва от няколко месеца. Преди това близо година бе правораздавала във ВАС като командирован от Георги Колев съдия.
Последваха още няколко месеца затишие, докато на 11 януари тази година внезапно се появи разпореждането на Георги Колев, с което започнахме – за свикване на закрито заседание на Общото събрание на съдиите.
Делото обаче изглежда обречено. Поне според оповестеното мнение на съдията докладчик Арнаудова, от което става ясно, че подобно питане въобще е недопустимо.
Да припомним спора: досега ВАС трайно и непротиворечиво приемаше, че акционерите, вложителите и облигационерите в банка нямат такъв правен интерес, защото не са участвали в производството по издаването на административния акт и не са негови адресати. Освен това фактът, че е засегнат икономическият им интерес, не води до поява на правен интерес за оспорване. Такава е логиката на съдиите от ВАС и за интереса на членовете на управителните органи на банките.
Това тълкуване на закона е неправилно, казва обаче в предложението си за тълкувателно решение председателката на ВАдС Ралица Негенцова. Първо, защото отнемането на един банков лиценз пряко засяга права и законни интереси на десетки хора – това представлява намеса на държавата чрез БНБ, засягаща пряко правото на собственост, което се защитава и от конституцията, и от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Освен това последващото производство по несъстоятелност не дава възможност на акционерите, на облигационерите и на вложителите да поискат каквато и да било проверка дали лицензът е отнет законосъобразно. А така практически се нарушава правото на гражданите за достъп до съд и изискването за ефективна, а не само за теоретична обжалваемост на актовете на националните държавни органи, които са гарантирани в ред международни документи и договори, подписани от България и ползващи се с приоритет пред нашето законодателство.
На 8 януари тази година обаче съдия Арнаудова излезе с разпореждане. От което става ясно, че по този въпрос всъщност ВАС няма как изобщо да се произнесе. Любопитно е да видим защо.
Основните доводи на съдийката са три: първият е, че законът въобще не изброява изчерпателно кои са лицата, които имат прословутия "правен интерес" и могат да оспорват издадения от УС на Централната банка акт за отнемане на лиценз. И заради това поставеният от адвокатурата въпрос изисква не да се тълкува, а да се допълни норма от закона. "Това поставя Общото събрание на колегиите на ВАС в положението на законодателен орган, какъвто съдът не е. От съда на практика се иска не тълкуване, а допълване (дописване) на закона, която дейност е изцяло в правомощията на НС", мотивира се съдия Арнаудова. Освен това наличието или липсата на "правен интерес" се преценява отделно във всеки конкретен случай и "универсално тълкуване на това понятие, без оглед на определен субект, през призмата на чието положение да се прецени наличието на право на достъп до съд, е невъзможно", казва още съдията.
Вторият основен мотив, с който Арнаудова пояснява защо смята въпроса за недопустим, е свързан с липсата на трайна съдебна практика по въпроса, чиято правилност или неправилност да бъде преценявана в тълкувателно решение. Защото всъщност правата на акционерите, на облигационерите и на отстранените управители на банката са разисквани само в един-единствен казус: този за КТБ.
И на трето място идва тезата на съдия Арнаудова, че тъй като от съда се иска да отговори кой има правен интерес да обжалва такъв акт според европейското и международното право – то това няма как да стане, без да се тълкуват нормите на това международно и европейско право. А това българският съд не може да направи, защото Договора за Европейския съюз и Хартата за основните права на ЕС, както и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи могат да тълкуват само съдилищата в Люксембург и Страсбург. Но общото събрание на съдиите във ВАС няма как да сезира тези съдилища – това става по друг начин и ред. "Тълкувателна дейност, опосредяваща приложението на нормите от правото на ЕС или на разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човек, ще постави под съмнение еднообразното им прилагане във всички държави", казва съдия Арнаудова.
С тези мотиви Арнаудова е изпратила на 8 януари тази година обратно на Георги Колев образуваното тълкувателно дело. И той е насрочил закрито заседание на събранието на съдиите. От тях се очаква да отхвърлят искането за тълкуване, подписано от Негенцова, като недопустимо.
Вярно е, че според правилата за тълкувателната дейност на ВАС съдиите могат да решат друго и в крайна сметка да се стигне до тълкуване на казуса. Но това е твърде малко вероятно. Още повече че до момента има само един-единствен съдия – Соня Янкулова, който е дръзнал да напише особено мнение и да заяви, че акционерите, облигационерите и отстранените управляващи на КТБ все пак трябва да имат достъп до съд и право да обжалват отнемането на лиценза на банката. А както знаем, една птичка си е просто… една птичка.
