Какво може да очаква пациентът

Илко Гетов

Позицията на Българския фармацевтичен съюз за въвеждането на т.нар. ценови коридор в Наредбата за ценообразуване на лекарствата е изцяло експертна и продиктувана от защита на интересите на пациентите и всички участници във веригата на лекарственото осигуряване. Нееднократно съюзът е изразявал своите притеснения, че предвидената мярка по-вероятно няма да има положителен ефект за здравноосигурените лица, а ще доведе до объркване и влошаване на достъпа до лекарствено лечение. Един от основните проблеми за аптеките е неяснотата кой заплаща разликата между намаленото доплащане от страна на пациента по новите правила и действителната стойност на лекарствения продукт? Според наредбата това трябва да бъде за сметка на аптеката, което ще доведе до отпускането на лекарства на загуба, и на цени, различни от тези, утвърдени от държавата. Единственото решение за аптеките би било да нарушат изискванията на действащото законодателство и да не закупуват и отпускат други лекарства, различни от референта за съответната група. В резултат пациентите няма да имат достъп до някои медикаменти, с които се лекуват в момента.

Промените ще доведат и до още няколко неблагоприятни последици. Една от тях е нарушаването на данъчното законодателство, защото аптеките нямат право да купуват продукти и да ги продават на пациентите на по-ниски цени от тези на търговец на едро. Това  генерира право на данъчен кредит, с което ще се нарушат Законът за ДДС и Законът за корпоративното подоходно облагане.
Новата разпоредба поставя в привилегировано положение аптеките, собственост на производители и търговци на едро, или т. нар. вертикално свързани структури на пазара. Те ще имат възможност да определят неравностойни условия и да поддържат в наличност голяма част от лекарствата, за които пациентът не доплаща част от цената.

Допълнително затруднение за аптеките ще е и необходимостта от много по-сложна складова и финансова отчетност на частично заплащаните от НЗОК лекарства, които се отпускат по рецепта на НЗОК, и същите лекарства на свободна продажба.

Смятаме, че постигането на социалната цел, която е поставена с въвеждането на ценови коридор за лекарствата, трябва да бъде търсена в коренно различна регулация, възприета в други държави членки на Европейския съюз. Това може да бъде постигнато с определянето на обща стойност за терапевтичен курс, в рамките на която пациентът да избира продукта и с помощта на фармацевта да го заменя. Подобен гъвкав механизъм има редица преимущества – отговорност на пациента за лечението му и индивидуален подход в лечението.

Социален ефект може да бъде постигнат и чрез задължително предписване от лекарите на лекарства с най-ниското доплащане от пациента в съответната група. Необходимо е пациентите да декларират писмено информираното си съгласие за стойността на курса на лечение и доплащането. В края на 2015 г. Българският фармацевтичен съюз и здравният министър Петър Москов се обединиха около решението въвеждането на ценовия коридор да се отложи до средата на март 2016 г., за да се прецизира прилагането му. Съсловната организация на магистър-фармацевтите ще продължи да подкрепя идеята за намаляване на доплащането от пациентите, но при реално работещи правила, по които всяко лекарство, предложено за реимбурсиране от НЗОК, задължително да изпълнява условието за влизане в ценовия коридор.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст