Въвеждането на принципа на т. нар. мълчаливо съгласие, с който администрацията трябваше да бъде дисциплинирана, се отлага за неопределено време. В първото си гласуване за новата година Народното събрание отхвърли на първо четене законопроекта за промени на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), внесен преди 10 месеца от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов и от група народни представители. С него трябваше да бъде обърнат наопаки ефектът от това чиновниците да не се произнесат по заявления за издаване на индивидуални административни актове. Вместо да се смята за мълчалив отказ, както е сега, бе предложено с изтичането на срока за произнасяне заявителят да се ползва от правната сила на акта, чието издаване е поискал.
Гласуваха 129 народни представители, но законопроекта подкрепиха едва 28, двама бяха против, а 99 се "въздържаха”. А юристите имат солидни аргументи срещу норматива, които бяха загатнати от председателя на парламентарната правна комисия Димитър Лазаров. "Не съм против принципа на мълчаливото съгласие, но не в този общ закон – Административнопроцесуалния кодекс. Какви опасности ни грозят – никой не дава конкретни примери."
Славчо Атанасов от ПФ защити законопроекта с познатия аргумент, че би стимулирал администрацията да работи по-добре и по-ефективно, като не пречи на гражданите и бизнеса. В мотивите към него вносителите са развили тезата си и с доводите, че принципът на мълчаливия отказ води до административен произвол и възпрепятства доказването при обжалването му по съдебен ред. Всъщност инициативата за внасянето на законопроекта е на работодателските организации, които го обявиха за "революция в административните услуги". Според представителите на бизнеса с тази промяна ще се пресекат корупционни потоци, които възлизат на около един милиард лева годишно.
Още тогава обаче от Националното сдружение на общините в България предупредиха, че принципът на мълчаливото съгласие крие рискове от злоупотреба с право. Например като администрацията бъде мотивирана корупционно да си затрае по заявление за издаване на акт, от който заявителят има полза в ущърб на евентуалните заинтересовани лица. В случай че те изобщо не бъдат привлечени в административното производство и не узнаят кога актът влиза в сила, губят и възможността да го оспорят в съда. В тотално корупционна среда като българската подобна възможност би се превърнала в истинско бедствие за гражданите, а държавният интерес би бил потъпкван далеч по-лесно.
Другият нашумял проект за промени в АПК, предложен през септември миналата година от група депутати на Реформаторския блок, също е в килера. Подготвен от група юристи начело с проф. Кино Лазаров, заместник-председателят на Върховния административен съд АС Боян Магдалинчев и адвокати, той беше оттеглен със заявката да бъде преработен и внесен отново. Проектът предизвика силни критики, тъй като предвиждаше петкратно повишение на таксата за обжалване на административни актове в съда, както и последващо заплащане на 2-процентна пропорционална такса върху материалния интерес от загубилата делото страна. А при данъчните дела тя трябваше да е 4% върху сумата в ревизионния акт. Аргументът, че така гражданите ще бъдат дисциплинирани да не водят излишни дела, беше посрещнат на нож с довода за ограничаване на достъпа до правосъдие.
Други предложения в проекта също бяха порицани. С цел разтоварване на ВАС беше предложена необжалваемост пред него като касационна инстанция на някои масови видове дела, като например данъчните. Негативни отзиви събра и концепцията за въвеждане на електронно призоваване – по интернет, по електронна поща или с SMS. По този въпрос правната общност е особено чувствителна след въведените с новия Гражданскопроцесуален кодекс способи за призоваване като например връчването на книжа чрез залепване на уведомление.
