Лидерът на ДСБ Радан Кънев ще трябва да освободи съпредседателския пост в парламентарната група на Реформаторския блок, след като колегите му подпишат анекса към коалиционното споразумение с ГЕРБ. Реформаторите се разцепиха почти наполовина по този въпрос. Четиринадесет депутати от ДБГ, СДС, Корман Исмаилов от НПСД, Борислав Великов от БНД и министрите на Блока вече са подписали декларацията и текста на анекса към споразумението. Петимата от ДСБ и четирима от гражданската квота категорично отказват да сложат парафите си.
Макар и неофициално, но в Реформаторския блок вече се обсъждат варианти за смяната на Радан Кънев. И тъй като Найден Зеленогорски е от ДБГ, то другият съпредседател трябва да бъде от друга партия и това най-вероятно ще е Румен Христов от СДС. Формацията има четирима народни представители. Най-много са от партията на Кунева – седем. Очаква се лидерът на ДСБ сам да се оттегли от поста, след като твърди, че партията му вече е в опозиция. Ако той не го стори, ще бъде помолен за това, а в крайна сметка може да се стигне и до гласуване в групата. Очевидно е обаче, че неин гръбнак, както и на самия Блок ще станат хората на Кунева и Лукарски. Което може да е първата стъпка към преформатирането на коалицията в единна партия, макар и в дългосрочен план.
Някои наблюдатели не изключват възможността ДСБ, а вероятно и представителите на гражданската квота да напуснат парламентарната група. Тази нагласа се подхранва още повече от факта, че Радан Кънев не уважи сбирката на председателския съвет на Реформаторския блок във вторник, 12 януари. Там трябваше окончателно да се изчистят и определят позициите на всички за анекса към споразумението за общо управление с ГЕРБ. Вместо това той обяви пред една медия, че ще прави нов десен проект по модела на партията на Никола Саркози чрез политически клубове, като всеки член ще може да участва в избора на лидер. Той призна също и че не се е отказал от участие в президентските избори и "не е затворил тази врата". Само че не уточни дали възнамерява да реализира проекта като част от Реформаторския блок, или извън него.
Според анализаторите обаче до крайно решение можело да се стигне едва след като се проведе най-висшият форум на ДСБ през март – в зависимост от това, как ще се наклонят везните. Самият Кънев смята, че няма нищо нередно, ако запази поста си в групата. Той обясни, че щом парламентарната група на Реформаторския блок е разделена на две, е съвсем нормално "да има един съпредседател, който е в опозиция, и един, който е в управлението". По всичко личи, че в дългосрочен план ще се върви към развод между ДСБ и останалите партии от Реформаторския блок.
Петър Славов от гражданската квота на Реформаторския блок също заяви, че той и колегите му няма да подпишат анекса към коалиционното споразумение между ГЕРБ и Блока. "Аз не съм виждал въпросния анекс към коалиционното споразумение. До момента това, което е било представено, е декларация в подкрепа на управлението. И то до голяма степен безусловна подкрепа на управлението, което няма как да приема, и повечето ми колеги от гражданската квота не са склонни безусловно да дадат нов кредит на доверие. Дори и като механизъм не виждам как се очаква от нас да подпишем някакъв анекс към нещо, което отначало не сме подписали", обясни той, като припомни, че първоначалният договор е парафиран само от лидерите на партиите, но не и от депутатите. Славов допълни обаче, че народните представители от гражданската квота ще подкрепят предприети действия по ключови въпроси за обществото като съдебната реформа и нейното продължаване, приемането на промени в Закона за съдебната власт, електронното гласуване, както и адекватни изменения в Изборния кодекс. "Всички тези неща ще ги подкрепим, ще бъдем активни и затова не е необходимо да подписваме – било то декларации, или анекси. Надявам се същото поведение да имат и всички политически партии в Блока", заяви Петър Славов.
Ако все пак се стигне до фактическо разцепление на парламентарната група на Реформаторския блок в близко време, то петимата или дори деветимата опозицонери ще трябва да станат независими, тъй като според нарочни поправки в правилника за работа на 43-ия парламент "народни представители, нечленуващи в парламентарна група, не могат да образуват парламентарна група", нито могат да се присъединят към друга. Освен това ще загубят партийната си субсидия, както и възможността да ползват държавните мерцедеси. Независимите депутати получават и почти 50% по-малка заплата, тъй като не могат да участват и в комисии, в които представителството е партийно. Ако са десет души обаче, могат да направят своя партия.
