Защо Бойко Борисов изпрати точно на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов SMS, от който да разбере как "вътрешен човек" му докладва буквално на мига какво се случва във Висшия съдебен съвет? Случайно ли беше нахокан Панов, че прословутата му реч по повод на 135-годишнината от създаването на ВКС е била политическа и че някои хора във ВСС са тръгнали да се занимават с политика, вместо да се грижат за реформата? И доколко сериозно трябва да се приемат предупрежденията на Борисов, изтървани уж между другото: "Точно толкова лошо за Вас е да се месите в политиката, колкото за мен в съдебната система" и "Всеки, който иска да се занимава с политика, да дойде на другия терен, да ме бие на избори и да управлява?"…
Като се има предвид стилът на премиера Борисов и отдавна известната непримиримост, която изпитва към всеки опит друг да се набърка в подредбата на политическите пасианси в държавата, тези намеци – привидно безадресни, както и демонстративното му недоволство от Панов, съвсем спокойно може да получат и друг прочит. Например свързан с предстоящите президентски избори и с подозрението, че Лозан Панов би могъл да бъде един от кандидатите за този пост. При това с реални шансове да успее.
Публични индикации за подобна амбиция на Панов до момента няма. Освен може би една: реакцията на Борисов в четвъртък (14 януари). Да припомним какво всъщност се случи тогава.
Първото заседание на ВСС за новата година започна привидно спокойно. Доколкото може да се вмести в такова определение, след като още в началото му трябваше да вземе решение за един от най-миризливите скандали в държавата, наречен от медиите "Яневагейт". Както е известно, това са скандалните разговори между "двете каки" – съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, които извадиха наяве цялата кал, в която е затънало управлението и на трите власти в държавата.
Няколко дни преди заседанието на ВСС етичната комисия към съвета реши да прекрати проверката по случая, след като прокуратурата й изпрати експертиза, според която записаните разговори на "каките" са били манипулирани. А други доказателства за твърденията в записите нямало. Следователно – нямало и нарушения на етиката, които да са допуснали двете съдийки и споменаваните в техните разговори членове на ВСС.
В четвъртък ВСС трябваше да гласува това решение на комисията като извънредна точка в дневния си ред. В хода на дебатите обаче стана нещо неочаквано: председателят на ВКС Лозан Панов попита колегите си дали в хода на проверката министър-председателят е бил канен за изслушване пред Етичната комисия. А минути по-късно показа SMS, препратен му не от кого да е, а от Бойко Борисов. Оказа се, че някой своевременно и услужливо бе успял да докладва на премиера какво точно се случва в съвета, при това в реално време. Докладвано бе дори решение на ВСС, което още не бе прието: "Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите на двете каки. Не го приехме", пише дословно в съобщението.
Ситуацията бе повече от скандална, защото показа нагледно недопустимата обвързаност и зависимостите между ВСС и политическата шапка на държавата. Но това не е новина – това си го знаехме отпреди, ако щете дори и от записите на разговора между "двете каки".
За сметка на това обаче лъснаха два важни въпроса, които тепърва ще търсят своите отговори. Първият от тях е защо Борисов все пак реши да препрати този доноснически SMS точно на Панов? Една от версиите, които вече се тиражираха в медиите, е, че така премиерът е искал да сплаши Панов, демонстрирайки как научава буквално в реално време какво съдията върши в съвета и какво говори.
По-интересен е обаче вторият въпрос: как и защо Панов се реши да покаже публично този SMS? Най-малкото, защото той никак не прилича на човек, склонен да действа импулсивно, и който не разбира, че с действията си на практика се възправя сам като камикадзе срещу една добре смазана властова машина, която твърде лесно може да го помете.
Факт е обаче, че след като Панов показа този SMS пред членовете на ВСС, настана суматоха и заседанието беше прекратено. А час по-късно пред съвета се яви лично, по своя инициатива и очевидно афектиран от случилото се не кой-да е, а самият премиер на държавата Бойко Борисов.
Борисов така и не каза кой му е изпратил този SMS – замаза отговора с обяснението, че било от "трети човек", който не бил в залата. Което обаче съвсем не изяснява защо тогава този "трети човек" пише за решението на съвета точно в тази глаголна форма: "Не го приехме…". Борисов не каза и защо е решил да препрати този SMS точно на Лозан Панов. Не каза нищо съществено и за скандала "Яневагейт" – както се и очакваше, той само увери, че всичките му разговори с членове на съвета са били служебни и че няма никакво отношение към "каките" и към техните проблеми.
Любопитно е обаче какво Борисов все пак каза: "Досега не съм коментирал Вашето изказване (б.ред. речта на Панов по повод 135-годишнината от създаването на ВКС). Но то беше политическо. Критикувате работата на моята парламентарна група и на парламента. Вие не сте политик и не може да критикувате. Откъде-накъде ще ми давате акъл как да се оправям с моята парламентарна група и с промените в конституцията?!"
Но не спря дотук, а продължи: "Всеки, който иска да се занимава с политика, да дойде на другия терен, да ме бие на избори и да управлява! Не се вкарвайте в политически игри, не се подлъгвайте, че ще има нов проект, който ще ни победи. Избирателите са тези, които гласуват."
Накрая премиерът едва ли не се накара на ВСС, че го занимават с подобни изслушвания, и прие обърканите обяснения, с които членове на съвета започнаха да му се извиняват. А на изпроводяк, вече видимо поуспокоен, Борисов обеща отново светло бъдеще пред реформата и пълна подкрепа за нея. И си тръгна, оставяйки журналистите да се чудят за какво беше целият този цирк.
Намирайки се в навечерието на президентски избори, и при пълната политическа какофония в държавата, съвсем логично избуяват подозренията, че целта на изненадващата визита на Борисов във ВСС не е била само да се обясни за пореден път, че няма нищо общо с"двете каки". Или за пореден път да демонстрира принципност и юнашки имидж.
Целта на Борисов може да е била и друга: да предупреди когото трябва да не му се меси в политиката. А под политика премиерът многократно е показвал, че разбира само едно: управлението на държавата. Остава да видим дали ще бъде разбран и послушан.
