Страсбург поряза Цонев за жалбата му

Бившият министър Николай Цонев (вляво) с адвоката си Васил Василев след прочитането на присъдата.

Странностите на Съда за защита на човешките права и свободи карат все повече хора да се откажат да търсят правосъдие в Страсбург. Тази седмица стана ясно, че е прекратено делото по жалбата на бившия министър на отбраната Николай Цонев, задето бе показно арестуван през 2010 година. Тогава заместник главния прокурор по онова време Роман Василев го накара да падне на колене, обявявайки го пред полицейските камери за "абсолютен престъпник". След което обобщи резултата от акцията, в която бяха задържани още съдията Петър Сантиров и финансистът Тенчо Попов, с библейското: "На Разпети петък разпнахме трима."

Причината делото да бъде прекратено е изтичане на информация от преговорите за сключване на споразумение относно размера на обезщетението. В решението на съда е изложена следната хронология. В средата на април миналата година делото е изпратено на българското правителство, за да бъде сключено приятелско споразумение, а на жалбоподателя е изпратено напомняне да спазва строга поверителност по време на преговорите. Пет месеца по-късно българската страна информира съда в Страсбург, че е склонна на споразумение и иска съдействието му за воденето на преговори с Цонев. Правителството предлага съдът сам да посочи размера на обезщетението и той го прави. На жалбоподателя е изпратено веднага предложение за споразумение, което той приема с писмена декларация.

През юли тази година обаче правителството уведомява съда, че жалбоподателят е разкрил пред медиите съдържанието на предложението за споразумение. Приложени са три медийни публикации, отразяващи изявления на адвоката на Николай Цонев – Васил Василев. Те отразяват негово изявление пред националното радио, в което съобщава, че правителството е признало за нарушените права на клиента му. Посочва и предложения от съда размер на обезщетението – 15 000 евро. 

В мотивите си за прекратяване на делото съдебният състав, част от който е и българинът Йонко Грозев, пише, че жалбоподателят е злоупотребил с правото на жалба, оповестявайки публично конфиденциална информация. Целта на изискването за конфиденциалност е да се улесни процесът на постигане на споразумение, както и да предпази страните и съда от външен натиск. Всъщност към момента, в който тази информация е публично оповестена, споразумението е на практика сключено. Държавата е признала вината си, изразила е предварително съгласие за сключване на споразумение и се е доверила на съда да определи размера на обезщетението.

После съдът го определя и в продължение на 9 месеца държавата няма възражения. И чак по-късно се сеща за нарушената конфиденциалност на преговорите. Няма данни нито за утежняването им в резултат на изявленията на адвоката, нито за предизвикан от тях външен натиск. Това е равносилно да прекратиш приключено по същество обявено за решаване дело в срока за постановяване на съдебния акт. По националното ни право подобно нещо е немислимо – при провал на преговорите за сключване на споразумение съдът е длъжен да разгледа делото по същество, а не да го прекратява служебно.

В случая няма разгласяване на следствена тайна, защото не се води следствие. Няма разгласяване и на адвокатска тайна, защото изявленията на Василев не засягат факти и обстоятелства за клиента му.

Задължението за поверителност на процедурата във връзка с приятелското споразумение е въведено обаче както в Европейската конвенция за правата на човека, така и в правилата на съда. А нарушаването на това задължение е обявено за злоупотреба с право, което пък е основание за недопустимост на жалбата. Налице е и съдебна практика, която посочва именно разгласяването на поверителната информация чрез медиите като злоупотреба с право. Има дори случаи на отхвърлени жалби само защото жалбоподателите са цитирали предложенията за приятелско споразумение, формулирани от съда, в тяхната кореспонденция със съответното правосъдно ведомство.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст