Десетки са били опитите на граждани и фирми да спасят парите си в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това стана ясно от списъка на синдиците за цесиите и прихващанията, публикуван в началото на януари. Така притежатели на милионни негарантирани депозити успяха да ги прехвърлят на други фирми и хора със заеми и спасиха поне част от парите си във фалиралата банка.
От списъка не е ясно дали това са само удовлетворените искания за прихващания. Помним, че и при квесторите имаше откази за такива операции. Освен това, не са видни и насрещните страни по извършените цесии, което би позволило да разберем кой как е действал и в каква полза.
За тези, които са направили цесия, има голям шанс да спасят парите си, тъй като това е сделка между трети лица – вложител и кредитор, при която КТБ не е страна. Сред тях са и фирми, които търгуват книжата си на "БФБ-София", взаимни фондове и инвестиционни посредници. Както обичайно се случва у нас, това не повлия на борсовата търговия. Списъкът на синдиците не успя да разклати сериозно борсовите котировки, а индекси пък реагираха на случилото се както обикновено…, т.е. никак. За някои дружества се знаеше, че имат такъв проблем. "Трейс груп холд" призна за своя влог в Корпоративна търговска банка. Инженеринговата компания е направила цесия за 1.8 млн. лв., а дъщерното й дружество "Трейс – София" ЕАД – за 372 870 лева. От "БФБ-София" АД също изнесоха данни за сумите по свои сметки в банката и спасяването на част от депозитите й с цесия. Другите публични компании обаче срамежливо си премълчаха за тази информация въпреки изискванията за осведомяване на инвеститорите.
Сумите, които имат да си вземат дружества, не са толкова големи, колкото например тези на държавните компании. Но макар и малки като стойност тези пари са получени от клиенти за управление (при договорните фондове), а и все пак са важни за финансовото здраве на фирмите. Липсата им пък може да доведе до спирането на започнати проекти, инвестиции и плащания, което вкарва в капана на задлъжнялостта и техните партньори.
Големи суми в КТБ са спасили дузина колективни инвестиционни схеми, както и техните компании майки. Според списъка на синдиците, "ДСК Управление на активи" АД е проявило завидна активност с цесия за 19 575 026 лв. собствени пари, като това са направили и седем от договорните му фондове. Пловдивският "Аркус асет мениджмънт" има цесия за 265 000 лв., а двамата му фонда "Аркус Балансиран" и "Аркус Динамичен", съответно за по 100 000 и 200 000 лева.
"Ти Би Ай асет мениджмънт" (сега "Ди Ви асет мениджмънт") ЕАД е цедирал 173 273 лв., а петте му схеми са направили това с 293 073 лева. От "Съгласие асет мениджмънт" са спасили 250 000 лв., а опитът на двамата му взаимни фонда е за сумата от 600 000 лева.
Сред фирмите, извършили цесии след 20 юни 2014 г., определена от съда за официална дата на несъстоятелност на КТБ, са и единадесет колективни инвестиционни схеми от още няколко управляващи дружества – "Карол капитал мениджмънт", "Алфа асет мениджмънт", "Астра асет мениджмънт", "Елана фонд мениджмънт", "Инвест кепитъл", "Компас инвест" и "Конкорд асет мениджмънт".
В групата на цедиращите се е вместил и един инвестиционен посредник – "Дилингова финансова компания" АД. Става въпрос за сумата от 630 244 лв. в четири сделки.
Активни в цесиите са били и други публични компании. Такива са направили "Велграф асет мениджмънт" АД – две на брой за общата сума от 10 830 411 лв., "Декотекс" АД – за 983 306 лв. и 411 151 евро, и ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД – две общо за 6 854 990 лева.
Според юристи синдиците са с развързани ръце да атакуват в съда само извършените прихващания. Те са именно, които стопяват активите на КТБ, а и банката има отношение към тях. Досега видяхме, че синдиците насочиха усилията си към сделките на компании, свързани с Едуардо Миролио, Гриша Ганчев и мажоритарният собственик на банката Цветан Василев. С последните си действия те разширяват кръга на "засегнатите", като атакуват и фирми около скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски.
