Комисията по правни въпроси към парламента одобри въвеждането на електронно дистанционно гласуване. Това стана с "благословията" на 12 депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, а трите гласа "против" бяха от БСП и "Атака".
Депутатите от ДПС настояха изрично да се въведе, че начинът за дистанционно гласуване се подкрепя, само ако е при "разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи".
Крайното решение все пак зависи от пленарната зала, а промените се очаква да бъдат гледани на първо четене в четвъртък (21 януари). Въпросът за електронното дистанционно гласуване бе подкрепен от 70 процента от избирателите (1.8 млн. души). На референдума обаче не участваха достатъчно граждани, което да превърне допитването в закон за депутатите, затова то се върна в Народното събрание.
Народните представители в правната комисия изтъкнаха, че очакват до 29 февруари промените, сред които и в Изборния кодекс, да бъдат приети на първо четене в зала, а тяхното окончателно приемане да стане до 30 април. Депутатът от Реформаторския блок Петър Славов предложи парламентът да се ангажира до края на май да се приемат промените в изборното законодателство, но идеята му бе отхвърлена от колегите му. "Така ще изпълним препоръчителния шестмесечен срок от Венецианската комисия за промяна на изборното законодателство преди президентския вот през октомври", мотивира се той. Председателят на комисията от ГЕРБ Данаил Кирилов обаче се противопостави като каза, че няма как Народното събрание да бъде задължено, тъй като пленарната зала е "еманация на законодателната воля". "За" предложението на Славов гласува и колегата му от Реформаторския блок Димитър Делчев, докато Чавдар Георгиев и Филип Попов от БСП и Явор Нотев от "Атака" бяха "против". Останалите 10 депутати се въздържаха. Славов коментира, че ще направи същото предложение и при обсъждането в пленарната зала.
По време на дебатите стана ясно, че дори и да бъдат въведени законови поправки, гарантиращи дистанционното гласуване, то на практика ще може да бъде използвано чак след три-четири години. Причината е, че първо трябва да бъде изработена въпросната електронна система с идентификационен код, да се направи експериментално гласуване на поне един вид избори и чак след това да се говори за влизането му в употреба. Преди това пък Централната избирателна комисия (ЦИК) ще трябва да направи конкурс за създаване на електронната системата, а търговете траят средно по около шест месеца.
