Безобразията в "Летище София" продължават, нищо че предстои процедура за концесионирането му. В последните работни дни преди Коледа изпълнителният директор на дружеството Христо Щерионов е подписал изключително съмнителен договор, с който ощетява държавното дружество с милиони левове и успоредно с това изправя до стената близо 100 човека персонал, занимаващи се с почистването на терминалите. Сигнали за многото нарушения, извършени по случая, са изпратени не само до министъра на транспорта Ивайло Московски, а и до още една камара институции – Агенцията по обществените поръчки, Върховната административна прокуратура, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Националния съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет, Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в Народното събрание и дори до представителството на Европейска комисия в България. Така че ще е интересно дали някой ще си мръдне пръста.
За какво всъщност става дума? На 23 декември 2015-а "Летище София" сключва договор с "Обединение Аеропорт Клийн" ("Сканклийн", "Василка София" и "Скавас контрол") за комплексно почистване на неговите сгради, прилежащи обекти и площи през следващите четири години. Сумата, която ще плати възложителят, е 10.873 млн. без ДДС, или като начислим данъка, тя скача на 13.048 млн. лева. Важна клауза в контракта е, че изпълнителят се задължава да назначи на трудови договори 76 от общо 95 човека, които дотогава са почиствали летището. Странен ангажимент, но за да разберем смисъла на цялата съмнителна "операция", е необходимо да се върнем малко назад във времето. Реално погледнато, скандалите около комплексното почистване на аеропорта започнаха при обявяването на търга в началото на ноември 2012-а, когато изпълнителен директор бе Тодор Пейков. Още тогава се чуха критики, че
условията са писани за конкретна фирма
която да спечели с изключително раздути цени. И наистина, летвата бе вдигната толкова високо, че почти предопредели изхода на наддаването. Просто от кандидатите бе поискано да докажат минимум 15 млн. лв. оборот през последните три години. Ето защо не е учудващо, че в процедурата се включиха само три компании – варненската "Вики Комфорт" на Лъчезар Петров, споменатото вече "Обединение Аеропорт Клийн" и италианската С.П.Д. ЕООД, която у нас се представлява от Вигано Джермано. До крайното класиране обаче оценителната комисия допусна само последните две, отстранявайки "Вики Комфорт" заради липсващи сертификати за качество на някои препарати. Само че Лъчезар Петров подаде жалба до Комисията за защита на конкуренцията, която на свой ред установи, че допуснатите до договаряне – С.П.Д. ЕООД и "Обединение Аеропорт Клийн", въобще не отговарят на изискванията на възложителя и са класирани в пълно противоречие с нормативните актове. Нещо повече, с решението си от 15 май 2013-а комисията отмени класирането и върна преписката на "Летище София", за да прекрати конкурса. Междувременно, независимо от становището на КЗК, на 28 май същата година летището определи за изпълнител "Обединение Аеропорт Клийн". А още няколко дни по-късно – на 11 юни, "Аеропорт Клийн" оспори решението на антимонополната комисия пред ВАС. Интересното в случая е, че към касационната му жалба се присъедини и самото ръководство на аеропорта.
Така или иначе, в изключително кратки срокове – само за 12 дни, върховните магистрати направиха на пух и прах твърденията на Комисията за защита на конкуренцията и възстановиха статуквото. Но договор с избрания фаворит пак не бе подписан, тъй като
ситуацията започна да се политизира
От ГЕРБ, които по това време бяха в опозиция, повдигнаха въпроса: защо е необходимо да се аутсорсва дейността по почистване на летището и 100 човека да бъдат оставени на улицата. Тогавашният министър на транспорта Данаил Папазов нееднократно обясни в парламента, че самият той е против наемането на външна фирма и че ще проучи всички възможности, за да прекрати тази поръчка. На 17 февруари 2014-а, с решение на изпълнителния директор на "Летище София" Христо Щерионов (същият, който сега е подписал договора), това стана факт.
Изглеждаше, че нещата са разрешени и всичко е приключило, но този път "Аеропорт Клийн" оспори прекратената поръчка пред КЗК. И се оказа, че съвсем "случайно" юридическият екип на аеропорта се е позовал за спиране на процедурата на чл.39, ал.1, т.5 от Закона за обществените поръчки, визиращ невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Това е подкрепено и със специален доклад (вх. № 100-20183/21.11.2013 г.) на изпълнителния директор до Съвета на директорите на летището. В него се посочва също, че дружеството смята да оптимизира разходите за почистване със собствени сили чрез намаление на средствата за работна заплата, осигуровки и социални плащания (планирали се 100 работни места за почистване при предложени 135 работни места по оферта на избрания изпълнител, както и съкращаване на харчовете за почистващи и хигиенизиращи материали). Но проблемът е, че вече има избран изпълнител – с решението от 28 май 2013-а. Затова е трябвало да се използва чл.40 от ЗОП за прекратяването на процедура, даващ възможност за отмяна на решението за избор на изпълнител след влизането му в сила, но преди сключването на договора. Естествено, "Аеропорт Клийн" използва именно тази удобно отворена вратичка. Наистина КЗК остави жалбата без уважение, но не така прецени Върховният административен съд. Той отмени решението за прекратяване на процедурата и върна преписката на изпълнителния директор на летището за приключване на търга. И Христо Щерионов набързо го приключи, подписвайки договор, за който уж няма финансови средства.
"Цялостното поведение на ръководството на летището ни води до един-единствен извод: то има
личен интерес от отдаването на чистотата
на летището на външна фирма. Най-вероятно финансов…", посочва в жалбата си до министър Ивайло Московски и до изброените в началото други институции обединението на чистачките, които сега трябва да бъдат прехвърлени на работа към частната фирма. Според тях началниците не защитават интересите на държавното дружество. "Ако бяха загрижени за чистотата на аеропорта, те нямаше да саботират нашата работа, като ни лишават от хигиенни материали и технически средства. Ние нееднократно, чрез синдикалната си организация, сме поставяли пред ръководството на летището следните проблеми: работим с алергизиращи препарати с изтекъл срок на годност, разредени, в недостатъчни количества и само при поискване, недостатъчен е броят на машините за поддръжка на чистотата на терминалите за 24-часов цикъл на работа, налице са проблеми с поддръжката на тоалетните – счупени тоалетни чинии, брави и писоари, експлоатационната площ е над 28 декара, на смяна работим шест-осем жени, липсват профилактични прегледи, постоянен психически тормоз и неспиращи заплахи", пишат още чистачките.
Колко ще загуби летището от сделката?
По думите на самия Христо Щерионов издръжката на една чистачка струва 1300 лв. на месец на държавното дружество. При положение че 95 човека се грижат за хигиената, за година разходите за тях са 1.482 млн. лева. Отделно за консумативи се дават още 581 741 лв. с ДДС на година (по официални данни за 2014-а) и сигурно пак случайно доставчик е… "Сканклийн" ЕООД – един от участниците в консорицума "Аеропорт Клийн". Тоест, ако теглим чертата, за чистотата на двата терминала годишно отиват малко над 2 млн. лева. А по новия договор летището ще брои по 3.26 млн. лв. на обединението от частни фирми за всяка от четирите години на контракта. Получава се разлика от над 1.2 млн. лв. на година. В допълнение, една от компаниите в "Аеропорт Клийн" е официален вносител на марката "Торг" и няма да си слага надценка на материалите, които досега е доставяла на столичния аеропорт, така че печалбата със сигурност ще набъбне още.
Преди това обаче ще се наложи решаването на още един проблем. Нито един от всичките 76 човека, които сега се грижат за чистотата на терминалите, но се предвижда да преминат към частното обединение, няма намерение да стори това – въпреки оказвания им натиск. Служителите са готови дори да ги уволнят – индивидуално или масово, като след това ще търсят правата си в съда. Новият изпълнител пък трябва да започне да чисти до 30 дни от датата на подписването на контракта с него и намирането на нови чистачи едва ли ще е толкова лесно. Летището е обект с особен режим и всеки от сегашните служители е депозирал сериозно количество документи, включително и справка от Националната следствена служба, след проверка на ДАНС. Дали "Аеропорт Клийн" ще има време да спази тези изисквания, продиктувани от стремежа да не се застрашава националната сигурност и живота на хиляди пътници?
