Нищоправенето като философия на едно правителство се представя като гарантирана стабилност. Това е тема дисертабилна, но аз смятам да се спра на нея по-скоро като на сюжет за малък разказ.
"Ако ние не си объркаме държавата, съм голям оптимист за финансово-икономическата стабилност." Това предупреди премиерът Бойко Борисов по време на Десетата годишна среща на бизнеса с правителството, проведена на 19 януари. Не че тази мисъл ще подобри бизнесклимата в страната, не че някой обръща сериозно внимание на прогностичния му усет, но вдъхва оптимизъм – трябва да признаем.
В този фолклорен танц с приклякане и пляскане по колената (не знам дали сте гледали оригинала) Бойко вече е спец. "Управлението е стабилно, всичко и спокойно, няма проблем между ГЕРБ и Реформаторския блок. Така Борисов коментира думите на лидера на ДСБ Радан Кънев, на който му писна, взе да се готви за избори през май, т.е взе да се държи суицидно.
"Ако разбутаме стабилността, години наред няма да се направи правителство в България. Тук вече Бойко е в ролята на вражалец по темата "стабилност."
Ами класиката по Георгидимитровски: "Това, което другите държави го правят за 10-15 г., ние, загледани в себе си, и само да извадим негативното, не виждаме колко в положителен план се развиваме." Тук Бойко перифразира "Вожда и учителя", който беше казал: “За 10-15 години да направим това, което други страни и народи са постигнали за столетие!"
Вяра трябва, вяра-а-а. Вапцарова или каквато там щете. Аз също вярвам – магистрали, строежи, европари. "Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно, щях да знам." Това го е казал най-големият пич сред светците – бащата на католическата философия Тома Аквински. Точка.
Не знам защо се сетих, че петте италиански мафии и досега се избиват точно за тези три неща – в тези сфери най лесно се пере и краде.
Да не се разсейвеме обаче. След Тома от Аквино е ред на Симеон Дянков от Москва, Лондон, Ню Йорк или откъдето там ви каже, че идва. Та този бивш храненик на Бойко тези дни направи на пух и прах Борисовата стабилност.
"Кабинетът ще остане стабилен, но стабилност не означава растеж." И още: "Икономиката ни била икономика на надеждата. Тя имала за ресорно едно липсващото министерство. Утре ако това министерство се затрупа от преспи и не работи известно време, никой няма да забележи", претрепа Божидар Лукарски финансовия Гуру.
Най интересното е, че със своята евроатлантическа обреченост (справка – сенчестата коалиция БОСТАН) България просто взема пример от Брюксел.
А ето какво казва за Европейския съюз хашлакът на значимото модерно руското писателство Виктор Ерофеев: "Този велик, културен, направо божествен проект приключва пред очите ни. На мястото на философите и лидерите изплуваха чиновниците, които обявиха сигурността за приоритет. Ние имахме Комитет за държавна сигурност, в Брюксел има Комитет за европейска сигурност, който следи хората да не пият, да не пушат, да не прекаляват със солта и захарта и да ползват каски. От една страна, тези ограничения означават напредък и грижа за гражданите, защото благодарение на ограниченията в скоростта даваме по-малко жертви, но, от друга, се ограничават активността на хората и агресията, необходима за тази активност."
Сетихте ли се, че и един друг министър реформатор все още лелее да вкара чиновническото си мислене, калъпирано като закон срещу вредните храни.
Но, хайде да не изпростяваме до крайност.
Любимият ми Тома Аквински е казал: "Капитан, чиято основна цел е сигурността на кораба, не го изкарва от пристанището."
Бойко, капитане, генерале, корабът ръждяса!
