Ако се направи преглед на скандалите от началото на прехода досега, без никаква изненада ще установим, че основни герои в тях обикновено са силовите служби и съдебната власт.
Силовите служби все попадат в окото на урагана, защото очевидно са безсилни пред вилнеещата престъпност. Такива бяха те по време на първата гангстерска война през 1993-1994 г., когато по улиците се стреляше на поразия и мутрите се избиваха един друг в ефектни и кървави престрелки, достойни за холивудско превъплъщение.
Така беше и през 2002-2005 г., когато мутрите минаха през втората цедка. Докато некролозите им се множаха, главен секретар на МВР беше сегашният премиер Бойко Борисов, чиято любима тема тогава стана дестабилизацията на кабинета. Тогава Борисов твърдеше, че станалите през годината престрелки целят да извадят кабинета на НДСВ от равновесие.
Дванайсет години по-късно, вече като премиер, Борисов говори същото. Този път обаче лодката на правителството се клати заради последните поръчкови убийства, неразкрити от МВР, от коментарите на опозиционни партийни лидери и… от синоптичната обстановка, която пък е най-върлият опонент на Лилето Павлова.
Пресните скандали в т.нар. правителство на съдебната власт също са част от процедурата по клатене на кабинета. Тя обаче е започнала още от 1998 г., когато стартира и т. нар. реформа в съдебната власт с промените в нейния закон. Именно тогава на главния прокурор например бяха дадени пълномощия, надхвърлящи рамките на конституцията. А политиците бетонираха квотата на парламента във Висшия съдебен съвет.
Питането всъщност е какво е стабилното в действителността около нас, та да се дестабилизира?
