В края на миналата седмица (на 15 януари) стана ясно, че Европейският съд е осъдил страната ни, защото не спазва екологичните изисквания при изграждането на вятърни паркове и голф игрища в защитената зона "Калиакра". Това дело продължи повече от две години, но проблемът се появи преди повече от седем. Засега не се предвиждат финансови санкции, но Европейската комисия, която заведе това дело срещу България в Брюксел, ще следи стриктно какви мерки ще бъдат предприети, за да бъде защитено биоразнообразието в региона. Ако се окаже, че не са достатъчни, комисията може да заведе ново дело и да отнесем сериозни глоби.
Историята
започна през юни 2008-а, когато Българското дружество за защита на птиците подаде жалба и посочи, че зона "Калиакра" е с недостатъчен географски обхват. Обитаващите я защитени птици, според еколозите, са застрашени от започналата реализация на редица бизнес проекти там. Този сигнал повлече купища процедури, имаше предупреждения и обяснения, а правителствата ни оттогава до днес поемаха различни ангажименти за опазването им. Но всички опити на нашенските чиновници да замажат очите на Брюксел останаха безуспешни.
Според последното съдебно решение България е нарушила правото на Евросъюза, тъй като не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в създадената през 2007-а специална защитена зона "Калиакра". Констатацията е, че тази зона обхваща само две трети от орнитологично важната местност "Калиакра". Освен това Брюксел и занапред няма намерение да отмине безнаказано факта, че държавата е одобрила редица енергийни проекти в тази специално защитена зона.
Както в. "БАНКЕРЪ“ писа още по онова време, през 2012-а Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна е одобрила два проекта за ветроенергийни паркове на свързаните компании "Уинд енерджи" и "Уинд Енерджи 3000". Собствеността и в двете по някакъв начин е свързана с бившия председател на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров. Проучванията ни показаха, че той е човекът в сянка, който ръководи проектите, а инвестиционната им стойност надхвърляше 500 млн. евро. Ставаше дума за намерение на дъщерите му Любов и Елена да изградят ветрогенераторен парк от 95 перки плюс още 150 други обекта и дори ваканционно селище край Дуранкулашкото езеро. Точно то предизвика европейската наказателна процедура.
След скандала бившият министър на околната среда и водите Нона Караджова отмени разрешение за строителството на ветропарка, като се аргументира, че проектът не е съобразен с нашите закони. Това нейно решение обаче беше атакувано в съда от "засегнатите" фирми, а
сговорчивите нашенски магистрати
формулираха доста сложни мотиви, за да отменят заповедта й. Върховният административен съд излезе с решение, което на практика даде зелена светлина на проекта. И то не само за изграждането на атакувания от Брюксел ветропарк на Дуранкулашкото езеро, но и за втори край Калиакра. Двата са с обща мощност близо 500 мегавата. Експерти в областта на подобни строежи още тогава изчислиха, че цената за изграждане на един мегават е минимум 1 млн. евро. Беше предвидено във ветропарка край Калиакра да има 150 турбини с мощност 300 мегавата. Разбра се още, че финансирането щяло да дойде от фирмата "Уинд енерджи 3000", в която според информационната система "Дакси" по това време сред управителите влиза дъщерята на Лазаров – Любов. Тя се разпорежда в още няколко десетки други дружества, свързани със зелена енергия и за търговия с имоти. Освен управител Любов Лазарова и сестра й Елена са сред най-големите съдружници в "Уинд енерджи 3000" (с 1490 дяла) чрез дружеството им с ограничена отговорност "Л и Е". Другите партньори са Антонио Миленков (680 дяла), Грета Генчева (670 дяла), Иван Болярски (180 дяла), Николета Николова (1390 дяла), "КСЕМК България груп" и "Зетта груп" (90 дяла). Всички те са управители и собственици, оплетени в множество фирми, чиито разклонения стигат чак до "Ксингтан Електрик Мануфактуринг груп Корпорейшън" в… Китай. Както и до офшорката "Корбетт ЛТД". Това пък подсказва възможност произходът на парите за подобни инвестиции да не е дотам ясен.
Във втория ветропарк – край Дуранкулашкото езеро, е предвидено да има 95 турбини с обща мощност 190 мегавата и инвестицията да е минимум 190 млн. евро. Той трябваше да бъде построен от Консорциум "Уинд енерджи", ръководен отново от Любов Лазарова. Именно "размахът" на тези проекти е втрещил хората в Брюксел.
Наред с наказателната процедура
с която започнахме, Европейската комисия заведе още 13 екодела срещу България, свързани с намаляване на обхвата на зоните от "Натура" спрямо първоначално определените. Повод за някои от тях са строежи в района на Иракли (укрепване на коритото на р. Вая). Предприети са санкции и заради непълно транспониране на европейски директиви, свързани с климата, с генномодифицираните организми и с отпадъците. Години наред в ековедомството се чудеха какво да направят, за да намалят санкциите към България.
Засега все още не ни карат да плащаме, но това не означавало, че ни се е разминало…
Нещо повече, драстичните нарушения при одобряването на други вятърни проекти – на дружествата "Калиакра уинд пауър", "ЕВН Енертраг Каварна" и "Вертикал – Петков и с-ие", както и проектът за голф курорт "Трейшън клифс голф енд спа резорт", са повод страната ни да бъде следена под лупа.
Любопитното при всички тези проекти е, че зад повечето стоят регистрирани извън територията на България компании. Така например мажоритарен собственик на акционерното дружество "Калиакра уинд пауър", което се управлява от Георги Петков, е холандското дружество "МХИ Интернешънъл Инвестмънт Б.В." заедно с "поддържащата" софийска фирма „Инокс 1“ ООД (данните са от последния публикуван в търговския регистър списък на акционерите).
"ЕВН Енертраг Каварна" ЕООД е регистрирано в Пловдив, но е изцяло собственост на австрийската компания "ЕВН България РЕС Холдинг ГмбХ". Негови управители са Вернер Казагранде и Марио Нидерволфсгрубер.
Що се отнася до едноличното акционерно дружество "Трейшън клифс голф енд спа резорт", то също е регистрирано у нас, но негов собственик е австрийската компания "ТЕМПЕ БЕТАЙЛИГУНГСФЕРВАЛТУНГ ГмбХ".
Единственият български участник в тази инвестиционна история е събирателното дружество "Вертикал – Петков и с-ие", регистрирано в Плевен, собственост на Красимир Петков и Сенко Газдов.
Техните проекти се реализират
на територията на специалната защитена зона
в района на Калиакра и в специалната защитена зона в района на Белите скали. Българската администрация странно защо не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите "Уиндтех", "Брестиом", "Еко Енерджи" и "Лонгман инвестмънт", които също се развиват на територията на орнитологично важното място в района. Не е без значение и въпросът защо зоната не е била класифицирана като специална защитена зона, въпреки че изискванията са били точно такива. Тези "пропуски" са осигурили разрешението за реализация на проекта "Лонгман инвестмънт". Сега този акт се определя като нарушение на част от разпоредбите на Директивата за оценката на въздействието върху околната среда.
От решението на Европейския съд става ясно, че през 2012-а България е обяснила, че разрешенията за тези проекти са одобрени преди присъединяването на страната към Евросъюза, и се измъква с тезата, че това се е случило преди включването на съответните зони в мрежата "Натура 2000". Така че според нашите управници правото на Евросъюза не е трябвало в онзи момент да се прилага към тези територии.
Еврокомисията обаче не е приела тези обяснения
Според нея е трябвало проектите да се приведат към европейските изисквания, след като страната ни е станала член на ЕС. Българските институции през цялото време се опитват да "информират" комисията, че са предприели мерки за отстраняване на констатираните проблеми. Очевидно те са се оказали незадоволителни и на 24 март 2014-а комисията предяви иск пред Съда на Европейския съюз, който доведе до осъдителната присъда, която коментираме тук.
Българското дружество за защита на птиците алармира, че в момента за реализация в защитената зона "Калиакра” са внесени 461 бизнес проекта (при това без да се броят ветроенергийните), реализирани са 16 проекта, а са одобрени и могат да бъдат реализирани 262 проекта. Останалите все още са на фаза процедура за одобряване или на етап планиране, но бъдещето им е неясно.
В защитена зона "Белите скали” значителна част от местообитанията вече са унищожени поради изградените голф игрища. Там са реализирани 19 проекта, но още 61 проекта са одобрени, а други 24 минават по различни процедури. Еколозите продължават да предупреждават, че рискът за биоразнообразието в този район е сериозен.
Представители на Министерството на околната среда и водите обясниха, че за преодоляване на проблемите със защитата на птиците в региона в мрежата НАТУРА 2000 са включени още територии от района на Калиакра. Това са защитена зона "Било“ и нови територии за опазване на влажните степи.
В момента се подготвя и План за устойчиво управление на Калиакра, в който ще бъдат предвидени мерки да не се допуска допълнително застрояване и да се експлоатират правилно съществуващите обекти, допълват от ековедомството. Именно изпълнението на този план трябва да гарантира, че в Калиакра е постигнат баланс между социално-икономическото развитие и опазването на природата. Европейската комисия е обявила, че ще следи стриктно изпълнението му.
Преди по-малко от година стана ясно, че все пак голяма част от проектите за ветрогенератори в Калиакра няма да бъдат реализирани и така ще се стесни обхватът на претенциите на Брюксел към нас. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева тогава обясни, че подопечното й ведомство е предоставило цялата информация за мерките, които е предприела държавата,
за да се преодолее проблемът
Но не пропусна да отбележи, че отговорността би трябвало да е на ръководителите на РИОСВ, които са давали разрешения за изграждане на ветрогенератори през 2007-2009 година. През 2010-а, чрез промяна в законодателството, пък бе заложен срок на давност на актовете от пет години и така голяма част от издадените разрешения изгубиха валидността си. През 2013-а се разшири и зоната НАТУРА. По този начин от ековедомството смятат, че се редуцира обхватът на претенциите към България за 200 инвестиционни проекта, които вече няма как да бъдат реализирани. Дотук добре. Ами останалите…?!
