Алтернатива на несъбираемите с години глоби е полагането на обществено-полезен труд

Разкритията на Сметната палата несъмнено са изнервили екоминистъра Нона Караджова.

 Алтернатива на несъбираемите с години глоби, е полагането на обществено полезен труд, заяви в студиото на Брюксел 1 по Bulgaria ON AIR Нона Караджова, бивш екоминистър от кабината на ГЕРБ, съобщиха от медията.

Бизнесът може да заплаща по-справедлива такса смет, но домакинствата – все още нямат такава възможност. Да се въведат пилотни проекти за гражданите, за заплащане на такса смет на контейнер или през ценната на торбите за смет, за да стане тя по-справедлива, предлага бившият екоминистър Нона Караджова. Коментарът беше направен по повод проект за промени в Закона за управление на отпадъците, публикуван от Министерството на околната среда, предвиждащ до 1000 лв. глоба за ровене в контейнерите за разделно събиране. Караджова е отправяла предложението и преди няколко години, в качеството си на министър, но то не намерило място в законодателната програма, поради по-важните теми на съдебната реформа. Тя счита, че подобен закон от една страна ще уреди въпроса с глобите на хората с много ниски, доходи, неможещи да платят, както и административните наказания на свръхбогатите, за които паричната санкция е без значение. Защото я заплащат и продължават да нарушават наредбите. По въпроса на водещата Милена Милотинова – защо такса смет у нас се определя като данък, на базата на данъчната оценка, а не според броя живеещи в един имот или според количеството на изхвърляния отпадък, Караджова коментира, че въпреки общоевропейският принцип „замърсителят плаща“, прилагането му не е лесно. По думите й в ЕС няма единна политика по остойностяване на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване‘, поради което има различни практики, най-общо три вида.

Първата практика е свързана с количеството на изхвърляния боклук, като таксата се събира през цената на торбите за смет. Прилага се в част от общините в Дания, Швейцария и Швеция, но по думите на бившата екоминистърка, тази практика не е приложима у нас, защото предполага изхвърляне на отпадъците в точно определено време, а и по-високо обществено съзнание. „Представете си, ако цената на една торба е 5 лв, как у нас хората ще си изхвърлят боклука по улицата във всякакви торби,“ коментира тя. Втората практика е по броя на живеещите в един имот, на домакинство, на квадратен метър жилищна площ, или както е у нас – според данъчната оценка на имота. Третата практика е да няма отделна такса „битови отпадъци“, а една обща градска такса, която покрива предоставяните от общината услуги като осветление, поддръжка на зелените площи, полиция, сметосъбиране и сметоизвозване. Тази политика е възприета във Великобритания, Испания, Италия. „У нас по закон, такса смет се определя от общините на базата на изхвърленото количество боклук, а където това е невъзможно – според данъчната оценка“, поясни Караджова. Бизнесът може да заяви до 30 октомври за следващата година броя на контейнерите, които ще ползва, както и желаната честота на извозването им, като по този начин плаща много по-малко, отколкото според данъчната оценка.

Така таксата за юридическите лица е по-справедлива, отколкото заплащането според данъчна оценка, но това не важи за гражданите. За тях може да се въведат пилотни проекти в квартали с ниско строителство или по-малки населени места, прадлага Караджова, като може да се плаща на контейнер или „на чувал“. „Ако записаното в Закона за местните данъци и такси се въведе, ще доведе до изключителна несъбираемост на таксата за битови отпадъци и градовете ни ще потънат в мръсотия“, счита още бившата екоминистърка.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст