Скъпичко започва да излиза банкирането на тези, които се занимават с този бизнес. В целия хаос от постоянно връхлитащи финансови новини малко хора забелязаха, че в края на 2015-а БНБ прие и специална наредба, с която задължи всички кредитни институции да правят специални вноски за финансиране на административните разходи на Фонда за гарантиране на влоговете (ФВБГ). Всъщност за банките тази вноска ще им е директен разход. За цялата система у нас общата сума, за която става дума, е около 2 млн. лева. Нищо работа, ще каже някой. И е така, но ако не се отчита, че това е поредният разход без възвръщаемост, който банките ще бъдат принудени да направят през тази година. Но да не забравяме, че в допълнение идват разходите за вноската им във ФГВБ за осигуряване на финансовото покритие на гарантирания размер на влоговете в кредитните институции – около 85 млн. лева. Следват разходите им за попълване на Фонда за възстановяване и преструктуриране на банки. След това – разходите за оценката на качеството на активите – за тази цел банковият сектор по предварителни оценки ще похарчи около 20 млн. лева. Не на последно място – като непродуктивни за кредитните институции и дори като причиняващи им загуба могат да се квалифицират около 11.71 млрд. лв. – суми, които банките поддържат по сметки в БНБ. Половината от тях са за минимални задължителни резерви – 10% от всички привлечени средства от граждани и фирми, които банките по закон са задължени да поддържат при нулеви лихви в БНБ. Те обаче им носят косвена загуба, защото са привлечени на някаква цена – няма значение каква. Важното е, че за да получат тези пари, банките правят разходи, а когато са блокирани в БНБ, те не им носят приходи.
Още около 6 млрд. лв. от средствата на банките, запорирани в БНБ, са т. нар. свръхрезерви. За тях банките ще вземат отрицателна лихва от 0.3 процента. Тя е обвързана с лихвения процент на ЕЦБ по репосделките. Засега не се очертава той да бъде повишен. И при това положение банките ще трябва да си плащат – сиреч да правят разходи, че поддържат въпросните 6 млрд. лв. по сметки в централната ни банка. Ами да ги извадят, ще препоръчат някои хора "разумни" финансисти. Обаче къде да ги инвестират?! Платежоспособните клиенти не търсят ново кредитиране. И държавата не предлага достатъчно по обем нови облигации, които биха погълнали такава ликвидност. Пък и цената, на която хазната предлага новите си емисии, явно не въодушевява банкерите, пък и другите инвеститори. Това пролича и на последния аукцион (на 25 януари), на който коефициентът на презаписване на емисията от 200 млн. лв. бе 1.13 пъти. При последната десетгодишна емисия на ДЦК, която бе предложена на пазара през декември 2015-а, коефициентът на презаписване бе пак така скромен – 1.62 пъти. Така че в момента банките нямат кой знае какви разумни алтернативи за доходоносно инвестиране на милиардите свръхрезерви, които държат в БНБ.
При подобна ситуация всеки допълнителен разход е доста болезнен за банковата система. Така се оценява и този за финансиране на администрацията на ФГВБ. Той бе въведен заради новия Закон за гарантиране на влоговете в банките, който бе приет през 2015-а в изпълнение на съответната европейска директива. Именно тя задължава държавите от ЕС категорично да разграничат финансирането на разходите за издръжка на фондовете за гарантиране на влоговете, от средствата, които банките внасят в тях за финансово покритие на гарантирания размер на влоговете.
Вноската за издръжка на администрацията на фонда също се изчислява на базата на гарантираните влогове във всяка една банка. Тя е 0.056% от размера им и се плаща до 10 януари. За банките у нас е добре, че управителният съвет на ФГВБ се е съобразил с трудната ситуация у нас в момента и е решил общият размер на средствата, които ще им поиска – вноските за финансово покритие на гаранцията и за издръжка на администрацията, да не е по-висок от този за 2015-а.