Рим и Брюксел се споразумяха как да помогнат на италианските банки да продадат лошите си кредити и по този начин предотвратиха тлееща от години сериозна банкова криза. Всъщност на 26 януари те постигнаха съгласие по обсъждания през последните месеци механизъм за държавно гарантиране на несъбираемите задължения (след като през октомври 2015-а Европейската комисия отхвърли идеята на италианците за създаването на лоша банка). Това поясни италианският министър на финансите Пиер Карло Падоан след почти петчасови разговори с еврокомисаря за конкуренцията Маргрете Вестагер. Госпожа Вестагер на свой ред потвърди, че договорената сделка няма да се класифицира като държавна помощ за финансовите институции, защото цените на гаранциите ще се определят от пазара.
Ден след като господин Падоан се пребори с Брюксел, премиерът Матео Ренци преодоля два вота на недоверие, внесени от опозиционните партии на Бепе Грило и на бившия премиер Силвио Берлускони. Те обвиняваха кабинета в конфликт на интереси заради връзките на 35-годишния министър на реформите Мария Елена Боски с мениджмънта на една от четирите спасени преди няколко месеца с държавни пари регионална банка. Тя притежава нейни акции, а баща й бил член на борда на директорите. В реч пред сената Ренци отхвърли обвиненията и защити решението на правителството да помогне на закъсалите банки, за да "съхрани милион депозанти и 7 хил заплати".
Кредитите на италианските банки, за които има нищожна вероятност да бъдат изплатени, са достигнали върховите 201 млрд. евро през ноември 2015-а (10.4% от общия им размер). По данни на Европейския банков орган приблизително 17% от всички заеми в Италия (за общо 350 млрд. евро) са необслужвани, а според експертни оценки те са реално 21 процента. Този дял за третия по размер на активите местен играч – "Монте дей Паски ди Сиена", е близо 22%, като лошите и съмнителните кредити в нея са достигнали грубо 45 млрд. евро. От началото на годината банката е загубила 39% от пазарната си оценка, а спадът на цените на акциите на италианските кредитори надхвърли 17 процента.
Това не е единствената лоша новина от италианския банков сектор. Според официалната статистика на "Банка д'Италия" италианците са продали банкови облигации за 75 млрд. евро в периода от началото на октомври 2014-а до края на септември 2015-а. Да припомним, че в страната е обичайна практика банкови книжа да се предлагат на дребни инвеститори и на индивиди. Към края на 2014-а италианските домакинства са били "горди" собственици на вътрешен дълг за 237.5 млрд. евро. Числото е доста притеснително, като се има предвид, че от 1 януари са в сила новите наредби на ЕК, според които спасението на банка в несъстоятелност ще се извършва първо с парите на акционерите и на едрите депозанти, а едва след това, евентуално, ще бъдат използвани държавни средства – обстоятелство, което безпокои силно потенциалните инвеститори.
Междувременно италианският кабинет, който повече от година се опитва да разчисти несъбираемите вземания в съответствие с правната уредба на Европейския съюз, трябваше да се откаже от идеята си за "лоша банка" (в която да се прехвърлят необслужваните заеми на всички кредитни институции), третирана в ЕК като държавна помощ. Което принуди Рим да предложи на Брюксел "план Б". Той предвижда да се даде възможност на италианските банки да купят държавни гаранции за лошите си кредити, което да им позволи да ги "разтоварят" в компания за управление на активи. Основната цел на програмата е да се създаде частен национален пазар за банкови заеми, какъвто в момента на практика не съществува. Италианското правителство ще гарантира лошите кредити и по този начин ще ограничи загубите на потенциалните купувачи, които най-вероятно ще са хеджингови фондове и други мениджъри на алтернативни активи.
Ябълката на раздора между Рим и Брюксел по тази схема беше цената на гаранциите по заемите. Италианците искаха тя да е възможно по-ниска, за да направи кредитите по-привлекателни за потенциалните инвеститори. По-евтините инструменти обаче могат с по-голяма вероятност да се третират като незаконна държавна помощ по европейското законодателство.
Според постигнатото на 26 януари споразумение с Брюксел цените на гаранциите ще се изчислява съобразно котировките на кредитните застраховки CDS на италианските облигации, чийто риск е еднакъв с този на лошите заеми. Италианското правителство ще помогне на банките "да пакетират" несъбираемите задължения в облигации и ще гарантира само онези траншове от книжа, които имат инвестиционен рейтинг. Което провокира очакванията на анализаторите, че траншовете с най-ниско качество ще останат непродадени.
В специално изявление на ЕК бе посочено, че одобрената схема ще помогне на италианските кредитни институции в процеса на секюритизацията и преместването на намиращите се в балансите им необслужвани заеми в отделни, индивидуално управлявани юридически субекти. Ще бъде назначен и независим попечител, който да гарантира, че изпълнението на схемата не представлява държавна помощ.
По сметки на "Евростат" съотношението на дълга към БВП в Италия е над 132 процента. Приетият през декември 2015-а бюджет на страната е близо 32 млрд. евро, а заложеният бюджетен дефицит – 2.4% от БВП. Но е поет ангажимент той да е 1.8 процента. Тази реалност поставя Италия в директен конфликт с Германия и с ЕК, която планира да преразгледа някои от бюджетните позиции на Рим през идните шест месеца.
