Скандалната новина, че 14 от общо 25-те помощници в Софийския градски съд не са се справили с елементарен юридически тест и не са успели да докажат, че са годни за постовете си и за високите си заплати, всъщност постави на масата един замитан с години проблем: за статута на съдебните помощници. И за нуждата от тях в една правосъдна система, която и без това се оказва презадоволена с щатни прокурори и съдии. Друг проблем е, че те са неравномерно натоварени, но пък и в нормалните държави той се решава чрез преразпределяне на ресурса, а не чрез нови назначения.
Въпросът се оказа повече от навременен и заради друго: в един от вече внесените законопроекти за изменение на Закона за съдебната власт се предвижда тези хора да бъдат "пробутвани" в системата без изпит – с някакво подобие на конкурс, който най-вероятно ще минава само по документи. И без да се иска да са доказали каква е реалната им пригодност да работят като магистрати.
Що за чудо е съдебният помощник?
Фигурата на съдебните и прокурорските помощници се появи у нас преди около седем-осем години. Официалният мотив за създаването на тази нова службица беше, че съдиите и прокурорите ни са претрупани с дела, не могат да сварят със сроковете и имат нужда от хора, които да им вършат "черната работа": да проучват съдебната практика у нас и в Европа, да пишат "заготовки" на актовете и да вършат всякаква подобна "помощна дейност".
Истината обаче е, че съдебните помощници се появиха съвсем скоро, след като в закона беше въведен задължителен изпит за достъп в съдебната система и след като се оказа, че много от "мамините" и "татини" връзкарчета просто не могат да си го вземат. Затова точно те първи се насочиха към тези щатове, чрез които им бе дадена възможност да се уредят "по втория начин" – благодарение на връзките си. В резултат съдилищата и прокуратурите се напълниха основно със съпрузи, със синове и дъщери на магистрати, на политици и на видни адвокати, назначени на щат като съдебни помощници.
Начинът, по който се "уреждаха" свои хора на тези златни местенца в съдебната система, способстваше за злоупотребата с връзки и с влияние: съдебен помощник не се става с централизиран изпит, от който да се пресяват само най-добрите – така, както се става съдия или прокурор. Преценката кой да бъде назначен прави "вътрешноведомствена" комисия, назначена от шефа, който спокойно може да каже кого от кандидатите иска при себе си. А оценките, които комисията ще пише на отделните кандидати, не подлежат на обжалване пред съд – за "отсвирените" мераклии без връзки остава само възможността да се оплачат на арменския поп.
Като връх на всичко още през 2009 г. бе направен опит с промени в Закона за съдебната власт да се даде възможност веднъж назначените като съдебни помощници синове и дъщери, после плавно да "преминават" в системата и да стават съдии и прокурори без изпит и без риск от срамни издънки, за разлика от всички останали. Само че гръмна скандал, депутатите се уплашиха и тези откровено лобистки поправки не минаха.
Схемата се провали и последваха години на затишие. Междувременно обаче броят на помощниците скочи в пъти, при все че нуждата от тях би следвало да намалява правопропорционално на броя на топящите се съдебни дела. В резултат на това роене първоначалното малцинство на "избрани" набъбна до цяла армия помощници, до стотици хора, наети извън магистратските щатове. И то срещу достатъчно добро заплащане. Само в Софийския градски съд (б.ред. – според миналогодишния доклад от проверката там) броят им е скочил почти трикратно в рамките на три години: през 2012 г. са работили 13 помощници, през 2013 г. – 18, а през 2014 г. са били тридесет и четири.
Логично обяснение за такъв скок очевидно няма. Но още по-странно е, че всъщност никой не казва колко точно са съдебните и прокурорските помощници в страната: тяхната бройка е удобно покрита в общия кюп на съдебните служители. Отделно се броят само магистратите, съдиите по вписванията, държавните съдебни изпълнители и дори младшите съдии. Но не и помощниците.
Дупка на дупката в закона
Факт е, че статутът на съдебните и прокурорските помощници наистина се нуждае от законодателно уреждане, защото по начина, по който сега съществуват и работят тези хора, те самите се превръщат в дупки насред дупката в закона.
Законът за съдебната власт е изключително лаконичен: там е казано само, че те се назначават в съдилищата и в прокуратурите по преценка на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт. Работят в помощ на магистратите, за което получават заплата в размер на 90% от заплатата на начинаещ съдия. Имат задължителна застраховка за сметка на бюджета, длъжни са да пазят служебната тайна и престижа на съдебната власт и не могат да дават правни консултации на страните по делата. Законът препраща за неуредените казуси към Кодекса на труда.
Това, което липсва в закона, е доразвито в Правилника за администрацията, издаден от Висшия съдебен съвет. С него де факто помощниците са "пришити" към обикновените съдебни служители – секретарки, машинописки, деловодителки и прочие. Имат рангове като на служителите, правят им се атестации по същата схема, ползват се от същите социални придобивки и прочие.
Само че помощниците едновременно хем са "редови служители", хем не са: все пак от тях се иска завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, защото на практика те вършат работата на магистратите. И липсата на достатъчно детайлна законодателна уредба рано или късно ще създаде проблем.
Впрочем тестът в Софийския градски съд, заради който вече бяха уволнени сума помощници, може да се превърне в първия такъв проблем – той не съществува като "форма на препитване" никъде, нито в закона, нито в правилника. И затова съвсем логично се задава въпросът каква е правната стойност на този тест, особено след като професионалната пригодност на помощниците е проверена веднъж чрез конкурс и след като са минали през ред атестации през годините.
Най-важният отговор, който както политиците, така и кадровиците в съдебната власт дължат, обаче е друг: нужни ли са ни изобщо съдебните помощници? Особено в държава, която е сред призьорите в цяла Европа по брой титуляри съдии и прокурори на щат.
Държавна инспекция като слънце
Целокупното българско общество с облекчение си отдъхна в понеделник (25 януари), когато научи, че съпругите на премиерския съветник Яне Янев и на бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров няма да останат без работа. Двете дами все пак ще си запазят заплатите, въпреки че яко се изложиха на теста, с който новоизбраният шеф на Софийския градски съд Калоян Топалов реши да провери дали назначените в съда му съдебни помощници изобщо са годни да работят там.
Да припомним, че тестът бе пуснат в края на декември миналата година. След него 14 от общо 25 на брой съдебни помощници в СГС показаха изключително слаби резултати. Някои от "скъсаните" напуснаха сами, а други просто получиха предизвестия за уволнение – с мотива, че не притежават нужните качества, за да изпълняват служебните си задължения.
Между зле представилите се на теста помощници се оказаха и двете ВИП-съпруги: Доника Лазарова и Галя Янева. Те обаче остават на служба в СГС, защото Инспекцията по труда, в лицето на шефката на столичната дирекция на ведомството Стефка Диксокова, миналата седмица отказа да даде разрешение за освобождаването им. Отказано е такова разрешение за още една помощничка: Радка Цанева Дончева.
Инспекцията не е длъжна да мотивира отказите си. Но все пак е посочила един текст от закона, с който ги обосновава: чл.333 ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Тази норма дава закрила при уволнение на майки с деца под 3-годишна възраст. Само че този мотив, посочен от инспекцията, всъщност е гаф. Защото от съда, макар и неофициално, са категорични: не е вярно, че и трите помощнички са майки на малки деца. Специално за Галя Янева разрешението от инспекцията е било поискано на съвсем друго основание: продължителният отпуск по болест, в който Янева е излязла и в който е и до момента. А когато един служител е започнал да кара отпуск, включително и по болест, той може да бъде отстранен от длъжността си само с разрешение на инспекцията по труда, дадено предварително.
Очевидно е, че в бързината да "услужат" инспекторите са допуснали гаф. Пък и това се оказва без никакво значение, защото становището им не подлежат на обжалване. И дори да са погрешно мотивирани, тези откази пак са достатъчни, за да вържат ръцете на Топалов. Все пак след жалба на съдията грешката на ИТ беше отстранена.
Само че Топалов с пълно право попита следното: колко такива откази е издала Инспекцията по труда по поискани разрешения за уволнение? И в колко от случаите е разрешила освобождаването на служителите? Защото според адвокати, които се занимават с трудово право, толкова пълна защита, каквато бе осигурена за съдебните помощнички от СГС, рядко може да се получи от инспекцията. Даже много рядко.