Дупка в дупката на закона

Калоян Топалов

Скандалната новина, че 14 от общо 25-те помощници в Софийския градски съд не са се справили с елементарен юридически тест и не са успели да докажат, че са годни за постовете си и за високите си заплати, всъщност постави на масата един замитан с години проблем: за статута на съдебните помощници. И за нуждата от тях в една правосъдна система, която и без това се оказва презадоволена с щатни прокурори и съдии. Друг проблем е, че те са неравномерно натоварени, но пък и в нормалните държави той се решава чрез преразпределяне на ресурса, а не чрез нови назначения.

Въпросът се оказа повече от навременен и заради друго: в един от вече внесените законопроекти за изменение на Закона за съдебната власт се предвижда тези хора да бъдат "пробутвани" в системата без изпит – с някакво подобие на конкурс, който най-вероятно ще минава само по документи. И без да се иска да са доказали каква е реалната им пригодност да работят като магистрати.

Що за чудо е съдебният помощник?

Фигурата на съдебните и прокурорските помощници се появи у нас преди около седем-осем години. Официалният мотив за създаването на тази нова службица беше, че съдиите и прокурорите ни са претрупани с дела, не могат да сварят със сроковете и имат нужда от хора, които да им вършат "черната работа": да проучват съдебната практика у нас и в Европа, да пишат "заготовки" на актовете и да вършат всякаква подобна "помощна дейност".

Истината обаче е, че съдебните помощници се появиха съвсем скоро, след като в закона беше въведен задължителен изпит за достъп в съдебната система и след като се оказа, че много от "мамините" и "татини" връзкарчета просто не могат да си го вземат. Затова точно те първи се насочиха към тези щатове, чрез които им бе дадена възможност да се уредят "по втория начин" – благодарение на връзките си. В резултат съдилищата и прокуратурите се напълниха основно със съпрузи, със синове и дъщери на магистрати, на политици и на видни адвокати, назначени на щат като съдебни помощници.

Начинът, по който се "уреждаха" свои хора на тези златни местенца в съдебната система, способстваше за злоупотребата с връзки и с влияние: съдебен помощник не се става с централизиран изпит, от който да се пресяват само най-добрите – така, както се става съдия или прокурор. Преценката кой да бъде назначен прави "вътрешноведомствена" комисия, назначена от шефа, който спокойно може да каже кого от кандидатите иска при себе си. А оценките, които комисията ще пише на отделните кандидати, не подлежат на обжалване пред съд – за "отсвирените" мераклии без връзки остава само възможността да се оплачат на арменския поп.

Като връх на всичко още през 2009 г. бе направен опит с промени в Закона за съдебната власт да се даде възможност веднъж назначените като съдебни помощници синове и дъщери, после плавно да "преминават" в системата и да стават съдии и прокурори без изпит и без риск от срамни издънки, за разлика от всички останали. Само че гръмна скандал, депутатите се уплашиха и тези откровено лобистки поправки не минаха.

Схемата се провали и последваха години на затишие. Междувременно обаче броят на помощниците скочи в пъти, при все че нуждата от тях би следвало да намалява правопропорционално на броя на топящите се съдебни дела. В резултат на това роене първоначалното малцинство на "избрани" набъбна до цяла армия помощници, до стотици хора, наети извън магистратските щатове. И то срещу достатъчно добро заплащане. Само в Софийския градски съд (б.ред. – според миналогодишния доклад от проверката там) броят им е скочил почти трикратно в рамките на три години: през 2012 г. са работили 13 помощници, през 2013 г. – 18, а през 2014 г. са били тридесет и четири.

Логично обяснение за такъв скок очевидно няма. Но още по-странно е, че всъщност никой не казва колко точно са съдебните и прокурорските помощници в страната: тяхната бройка е удобно покрита в общия кюп на съдебните служители. Отделно се броят само магистратите, съдиите по вписванията, държавните съдебни изпълнители и дори младшите съдии. Но не и помощниците.

Дупка на дупката в закона

Факт е, че статутът на съдебните и прокурорските помощници наистина се нуждае от законодателно уреждане, защото по начина, по който сега съществуват и работят тези хора, те самите се превръщат в дупки насред дупката в закона.

Законът за съдебната власт е изключително лаконичен: там е казано само, че те се назначават в съдилищата и в прокуратурите по преценка на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт. Работят в помощ на магистратите, за което получават заплата в размер на 90% от заплатата на начинаещ съдия. Имат задължителна застраховка за сметка на бюджета, длъжни са да пазят служебната тайна и престижа на съдебната власт и не могат да дават правни консултации на страните по делата. Законът препраща за неуредените казуси към Кодекса на труда.

Това, което липсва в закона, е доразвито в Правилника за администрацията, издаден от Висшия съдебен съвет. С него де факто помощниците са "пришити" към обикновените съдебни служители – секретарки, машинописки, деловодителки и прочие. Имат рангове като на служителите, правят им се атестации по същата схема, ползват се от същите социални придобивки и прочие.

Само че помощниците едновременно хем са "редови служители", хем не са: все пак от тях се иска завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, защото на практика те вършат работата на магистратите. И липсата на достатъчно детайлна законодателна уредба рано или късно ще създаде проблем.

Впрочем тестът в Софийския градски съд, заради който вече бяха уволнени сума помощници, може да се превърне в първия такъв проблем – той не съществува като "форма на препитване" никъде, нито в закона, нито в правилника. И затова съвсем логично се задава въпросът каква е правната стойност на този тест, особено след като професионалната пригодност на помощниците е проверена веднъж чрез конкурс и след като са минали през ред атестации през годините.

Най-важният отговор, който както политиците, така и кадровиците в съдебната власт дължат, обаче е друг: нужни ли са ни изобщо съдебните помощници? Особено в държава, която е сред призьорите в цяла Европа по брой титуляри съдии и прокурори на щат.  

 

Държавна инспекция като слънце

Целокупното българско общество с облекчение си отдъхна в понеделник (25 януари), когато научи, че съпругите на премиерския съветник Яне Янев и на бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров няма да останат без работа. Двете дами все пак ще си запазят заплатите, въпреки че яко се изложиха на теста, с който новоизбраният шеф на Софийския градски съд Калоян Топалов реши да провери дали назначените в съда му съдебни помощници изобщо са годни да работят там.

Да припомним, че тестът бе пуснат в края на декември миналата година. След него 14 от общо 25 на брой съдебни помощници в СГС  показаха изключително слаби резултати. Някои от "скъсаните" напуснаха сами, а други просто получиха предизвестия за уволнение – с мотива, че не притежават нужните качества, за да изпълняват служебните си задължения.

Между зле представилите се на теста помощници се оказаха и двете ВИП-съпруги: Доника Лазарова и Галя Янева. Те обаче остават на служба в СГС, защото Инспекцията по труда, в лицето на шефката на столичната дирекция на ведомството Стефка Диксокова, миналата седмица отказа да даде разрешение за освобождаването им. Отказано е такова разрешение за още една помощничка: Радка Цанева Дончева.

Инспекцията не е длъжна да мотивира отказите си. Но все пак е посочила един текст от закона, с който ги обосновава: чл.333 ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Тази норма дава закрила при уволнение на майки с деца под 3-годишна възраст. Само че този мотив, посочен от инспекцията, всъщност е гаф. Защото от съда, макар и неофициално, са категорични: не е вярно, че и трите помощнички са майки на малки деца. Специално за Галя Янева разрешението от инспекцията е било поискано на съвсем друго основание: продължителният отпуск по болест, в който Янева е излязла и в който е и до момента. А когато един служител е започнал да кара отпуск, включително и по болест, той може да бъде отстранен от длъжността си само с разрешение на инспекцията по труда, дадено предварително.

Очевидно е, че в бързината да "услужат" инспекторите са допуснали гаф. Пък и това се оказва без никакво значение, защото становището им не подлежат на обжалване. И дори да са погрешно мотивирани, тези откази пак са достатъчни, за да вържат ръцете на Топалов. Все пак след жалба на съдията грешката на ИТ беше отстранена.

Само че Топалов с пълно право попита следното: колко такива откази е издала Инспекцията по труда по поискани разрешения за уволнение? И в колко от случаите е разрешила освобождаването на служителите? Защото според адвокати, които се занимават с трудово право, толкова пълна защита, каквато бе осигурена за съдебните помощнички от СГС, рядко може да се получи от инспекцията. Даже много рядко.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст