Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Всички хора в един или друг момент проумяват, че някои неща не е разумно да се правят срещу вятъра. Кой да каже на Фед да не върви срещу вятъра? Защото имам чувството, че членовете на борда на централната щатска банка правят точно това. Още през лятото на миналата година мнозинството от пазарните участници прогнозираха, че Фед няма да вдигне лихвите до края на 2015, защото съществува реален риск за здравословния растеж на световната икономика. Китайската продължава да слабее, най-вече заради липса на достатъчно вътрешно потребление. Европейската не е в цветущо здраве и продължава да страда от хронична липса на инфлация. Стара Европа я тресе и от заливащата я бежанска вълна. Нововъзникващите пазари вървят с много по-мудно темпо.
Цената на петрола продължава да се срива, повличайки със себе си и цените на акциите на щатските компании. Тогава чрез серия от медийни послания членовете на Фед успяха да обърнат настроенията и в средата на декември да повишат лихвата. Изненада за едни, но реалност за други – доходността на 10-годишните щатски федерални книжа, се понижи, вместо да се повиши, както подобаваше да се случи след дадената насока от най-високо федерално ниво. Близо 2.3% беше годишната им доходност в края на предишната година, докато сега е 2 процента. Стара дилърска сентенция издържала теста на времето, че никой не е по-голям от пазара. Можем само да гадаем защо Фед върви срещу пазарните настроения.
Марио Драги пък продължава да се бори с ниската инфлация, наливайки пари в банковата система. Но рискува да се окаже в друга ситуация – че е наливал масло в огъня. Политическите рискове от Португалия до Гърция са потенциална заплаха за незабавно инкасиране на икономически загуби. Предоставените на банките средства могат да се окажат изляни в каца без дъно. Многото налични авоари по сметки на банките подтикнаха дилърите да ги инвестират в ДЦК. Цената им се повиши и това е основната причина доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, да се понижи. Преди един месец доходността на десетгодишните немски държавни книжа беше 0.63%, но се понижи до сегашните 0.4% на годишна база. Тя може би и ще продължава да се понижава, защото се очаква ЕЦБ да прибегне към ново намаляване на основната лихва от сегашното ниво минус 0.3% до поне минус 0.4%, което се очаква да се случи на следващата среща в началото на март.
Доходността на чешките, полските, румънските, както и на издадените от прибалтийските републики ДЦК се понижи. Особено осезаемо се оказа понижението за турските и руските държавни книжа.
Българските книжа също бяха обект на ухажване от инвеститорите и дилърите. Цените на търгуваните на международните финансови пазари еврооблигационни емисии се повишиха с между 40 и 60 евроцента в зависимост от остатъчната срочност до падежа им. Доходността на облигацията с падеж 2035-а се понижи с три базисни точки до 3.84% г., с по седем базисни точки на книжата с падежи 2027-а и 2024 г. до съответно 2.8 и 2.38% и с шест базисни точки на емисията с падеж 2022-ра – до 1.62% годишна доходност.
Определено може да се каже, че вътрешният вторичен пазар на ДЦК се съживи. Проведеният на 25 януари аукцион за реализацията на 200 млн. лв. номинална стойност с падеж след 10.5 години явно му подейства както електрошок. Сделки се сключваха с книжа със срочност 1, 4.5, 6.5, 7.5 и 9 години до падеж при доходност съответно 0.02, 0.65, 1.37, 1.6 и 2.3% на годишна база.
За участие в наддаването за продажбата на първичния пазар на 200 млн. лв. книжа с падеж през юли 2026 г. постъпиха поръчки в размер на 225.2 млн. лева. Достигнатата средна продажна цена осигурява доходност от 2.59% на годишна база.
Следващият търг за продажба на ДЦК е предвидено да се проведе на 15 февруари, когато Министерството на финансите ще предложи също 200 млн. лв. номинал, но от облигационна емисия книжа с падеж след три години.