Фед няма да бърза да повишава щатските лихви, стана ясно в късните вечерни часове на 27 януари, когато приключи първото за тази година официално съвещание на щатските парични стратези. Те не промениха базовата лихва по федералните фондове (в диапазона между 0.25 и 0.5%) и увериха, че ще я увеличават постепенно, като следят как световната икономика и пазарите влияят върху икономиката на Щатите.
През миналия месец Федералният резерв качи основната си лихва за първи път за последните почти десет години. Но трусовете на финансовите пазари и влошаването на перспективата за глобалния растеж подсказаха на инвеститорите да очакват по-бавен ръст на кредитните разходи. През декември средната прогноза на паричните експерти бе, че предстоят отвъд Океана през 2016-а четири лихвени повишения с по 25 базови. Пазарите на лихвени фючърсни контракти обаче показват, че търговците залагат само на едно или две. А икономисти коментират, че изявления на паричния комитет на щатската централна банка след съвещанието не им звучи като намерение за ново лихвено увеличение през март.
В резултат акциите на щатските компании заличиха печалбите си отпреди съобщението и на 27 януари индексът S&P 500 поевтиня с 1.3% – до 1878.08 пункта. Зелените пари пък се обезцениха към единната европейска валута с повече от цент и обменният им курс отново е над 1.09 щ. долара за едно евро.
Еврото се готви да отчете втори пореден месец на ръст към щатския долар за първи път от 2013-а насам, защото доверието в европейските пари надделява над очакваните нови парични стимули на Европейската централна банка.
Единната европейска валута, както и японската йена печелят от конвулсиите на световните фондови борси, причинени от тревогите за китайския растеж и от охладнелия ентусиазъм на щатските централни банкери да качват лихвите. Икономическата обстановка в еврозоната обаче не е безоблачна. Което се потвърждава от спада на доверието в икономическата перспектива на общността през януари – до най-ниската стойност от август 2015-а насам. Това според, икономисти, е нормално в условията на турбуленция на финансовите пазари.
Потребителските цени в Германия са паднали с 0.9% през този месец, в сравнение с миналия, защото потъващите петролни котировки и слабостта на развиващите се пазари отлагат дългоочаквания подем на инфлацията. Все пак на годишна база януарските цени са се повишили с 0.4% след ръста им от 0.2% през декември. А това някои икономисти квалифицират като окуражаваща инфлационна новина.
За втори пореден месец през януари се е понижило доверието на германските бизнесмени – сигнал, че компаниите в най-голямата европейска икономика са все по-обезпокоени от забавения световен растеж. Особено застрашени от свиването на глобалния търговски обмен са германските производители. В "Бундесбанк" обаче са оптимисти, че износът ще започне да расте, и прогнозират, че ниските лихвени проценти и намаляващата безработица ще продължат да подкрепят вътрешното потребление. Германското министерство на икономиката очаква то да се качи с 2.3% през 2016-а, а БВП – с 1.7%, колкото и през 2015-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3627.5 млн. евро (7095 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха едва 0.5% дял от купената и продадена валута.