И власт, и медии губят от платената любов

Гроздан Караджов

Който контролира съдебната система, той си назначава синдици и си купува съответното предприятие на определена от самия него цена

Губещи са и медиите, защото лошите практики развалят цялостната среда за професионална и качествена журналистика.

Метастазите на модела "КОЙ" отслабват управлението, правят го заложник на интересите на корпорацията ДПС.

Книгата на Реформаторския блок не е прочетена публично докрай. След това можем да кажем дали проектът е изчерпан, или има все още капацитет да реализира целите си

 

Г-н Караджов, как ще коментирате скандала с искането на подкуп от чуждестранен инвеститор при предишния опит за продажбата на "Химко" и това, че в крайна сметка предприятието се озова в ръцете на Делян Пеевски за жълти стотинки?

– Случаят "Химко" е показателен за непрозрачната и корупционна среда в България, която не подлежи на законови санкции. Всеки спекулант – параван на чужди интереси, всеки представител на политико-икономическите обръчи може да си купи всичко на каквато си поиска цена. Това обикновено става пред очите на институциите и често с тяхно съдействие. Надявам се резултатите от проверката на прокуратурата и ДАНС да бъдат оповестени публично, за да сме наясно с действията на синдика и начина, по който е била намалена цената на предприятието.

В България който контролира съдебната система, той си назначава синдици и си купува съответното предприятие на определена от самия него цена. В това отношение има казус, близък до случая "Белведере", когато със съдействието на синдик и съдия се готвеше кражба на фирма. Първоначално всички яростно отричаха, но когато случаят се разплете, лъснаха зависимостите и незаконните действия, а виновните понесоха дисциплинарни наказания и уволнения.

Въобще България се оказва Клондайк за съмнителни инвеститори и сиви бизнес практики. Преди година белгийски инвеститор, впоследствие оказал се подставено лице на руски граждани, искаше да изкупи за 1 евро БТК и други фирми от кръга на КТБ. Тогава предложих да дискутираме промяна в закона, която дава право на ДАНС да налага вето за прехвърляне на собствеността за фирми, които са от стратегическо значение за националната сигурност. Така можем да предотвратим възможността ключови предприятия да попаднат в ръцете на собственик с неизвестен източник на средствата.

А сега не е ли същото с "Виваком"? Трябва ли да се проверява произходът на парите, с които се пазаруват такива големи активи?

– Въпросът за чистите пари в икономиката е свързан с независимостта и ефективността на съдебната система. Когато правосъдието е в криза и корупционният индекс е висок, стратегическите инвеститори бягат. Остават сивите пари от сенчестата икономика. Неслучайно миналата седмица водещите чуждестранни инвеститори в България алармираха, че условията за бизнес в страната се влошават. Тези хора знаят какво е работеща съдебна система и специални служби, те знаят какво е върховенство на закона и правов ред, затова могат да оценят средата в България като негодна за чисти пари и нормални бизнеси.

Как си обяснявате, че колегите Ви от ГЕРБ и ДПС не приеха предложението Ви в Закона за обществените поръчки и остана възможността за наливане на европари в избрани електронни медии и нерегламентирано влияние чрез тях?

– Обяснявам си го с изкушението на всяка власт да има послушни медии. За да е възможно това, вместо реална конкуренция и публично валидни критерии се залага на сделки "под масата" и субективна преценка. Губещи са властимащите, защото "платената любов" е за кратко. Губещи са и медиите, защото лошите практики развалят цялостната среда за професионална и качествена журналистика. Най-големите губещи обаче са българските и eвропейските данъкоплатци, чиито пари потъват като вода в пясък.

Имате ли „План Б” отново да се опитате да заличите неравнопоставеността между електронните и печатните медии при обществените поръчки? Защо едните се толерират, а другите се мачкат? Това само желание за контрол върху медиите от страна на властта ли е, или има и друго?

– Аз мисля, че опитите за толериране са насочени и към двата типа медии, само че под различни форми. При електронните медии просто не се прилага Законът за обществените поръчки, а при останалите се ползват медийните пакети за фирми посредници, които впоследствие разпределят парите към фаворитизирани медии.

Въпроса за "план Б” може да насочите към медийната гилдия и към професионалните организации на журналистите, които да предложат начини за премахване на несправедливостта. Моето мнение е, че сделките с публични средства на всички видове медии и типове медийна продукция трябва да бъдат в обсега на Закона за обществените поръчки.

Който владее съдебната система и медиите, управлява държавата! Така ли е? Това ли наблюдаваме?

– Това е моделът "КОЙ", чието влияние се разпростира върху всички нива на управлението, икономиката, съдебната власт, специалните служби и медиите. Влияе чрез всяване на страх – политици, които критикуват порочния модел, моментално попадат в обсега на медийните му бухалки или на верните на ДПС съдии, прокурори и следователи. Метастазите на модела "КОЙ" отслабват управлението, правят го заложник на интересите на корпорацията ДПС.

Фатален удар върху управлението на страната, нанесен от модела "КОЙ", бе бламирането на съдебната реформа на 9 декември миналата година. От този момент задкулисието започна да заявява все по-мощно апетита си за власт. Порочното влияние на "КОЙ" в съдебната система е в основата на негативните за България изводи в последния мониторингов доклад на Европейската комисия. Мнозинството, което „опраска” съдебната реформа, го направи с подкрепата на послушните си магистрати във Висшия съдебен съвет.

Вие подкрепяте ли исканията за саморазпускане на Висшия съдебен съвет?

– Поискахме оставката на Висшия съдебен съвет още преди една година, защото е зависим и действа под диктовката на "КОЙ". Основната му цел бе да спре усилията за всеобхватна съдебна реформа и да отстрани правосъдния министър. И двете цели бяха постигнати. Днес самодискредитирали се и омаскарени в очите на хората, членовете му са призовани да си ходят. Това е пиар схема за отклоняване на вниманието от истинските кукловоди в съдебната власт; опит да се подменят лицата на повърхността – изпълнителите, а не мозъците и механизмите на задкулисието! Смяната на членовете на ВСС сама по себе си няма да е достатъчна. Моделът "КОЙ" мимикрира чрез различни състави на ВСС. Трябва радикално да се сменят правилата на избор и да се даде пълната власт на гилдиите да решават кой да ги представлява в най-висшия кадрови орган. Това е шансът да бъдат избрани почтени и независими от модела "КОЙ" магистрати.

Изчерпан проект ли е Реформаторският блок? Не трябва ли да се опита всичко докрай и тогава да се минава към крайни действия?

– Това е дискусия, която трябва да направим вътре в Реформаторския блок и разказ, който дължим на избирателите си. Книгата на блока не е прочетена докрай публично. След това можем да кажем дали това е изчерпан проект, или има все още капацитет да реализира целите, които ни събраха – демонтиране на модела "КОЙ" и дълбоки, радикални реформи, които да направят България модерна и справедлива държава.

Ще се включите ли в новия десен проект на Радан Кънев? И не се ли притеснявате, че ако десните партии се явят разединени на следващите избори, още повече ако те са предсрочни, че може и да не влязат в парламента? И тогава няма да могат да влияят или да променят нищо.

– Не съм готов да “изгрея” в нов десен проект, преди да дам обяснение за съдбата на сегашния. Ясно усещам необходимостта от консолидация на хората с десни, реформаторски възгледи и с активна гражданска позиция. Очаквам да чуя техния глас и мнение за новия десен проект – все пак това са хората, които ме изпратиха в Народното събрание.

По отношение на евентуални предсрочни избори – да, всяко разединение подкопава добрия резултат, а Реформаторският блок сега набира скорост с доброто си представяне на местните избори. В същото време обаче много от избирателите очакват повече реформаторски дух от реформаторите, по-убедително отстояване на принципите и ценностите, които ни събраха. Точно затова е важно да стане ясно колко голямо е полето за реформи вътре в Реформаторския блок – тогава ще е ясно и доколко можем да сме единни.

 

 

Гроздан Караджов е роден на 14 декември 1966 г. в Стара Загора. Завършил е Първа английска езикова гимназия в София и Юридическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски". Професионалната му кариера започва през 1990 г. със създаването на Българско сдружение за честни избори. По-късно става програмен директор на фондация "Отворено общество". Бил е главен секретар на Министерството на транспорта и комуникациите и председател на борда на директорите на БТК. От 1998 до 2003 г. е член на надзорния съвет на Българска пощенска банка и член на борда на директорите на RILA SOLUTIONS. В периода 2001-2004 г. е изпълнителен директор на фондация "Демокрация". Депутат в 43-ото НС. Семеен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст