Край на шашмите с особения залог

нс

Законът за особения залог се променя, при това генерално. Основната цел на тази промяна е да се попречи на източването на фирми и банки, от което вече пропищяха всички. А е важно и да се уеднакви съдебната практика, защото очевидно и съдиите не са на едно мнение как трябва да се тълкуват голяма част от нескопосаните норми в сега действащия закон (б.ред. – друг въпрос е дали тези норми са допуснати в този вид умишлено, или са просто поредният плод на депутатска некадърност).

Да припомним какво представлява особеният залог. Това е обезпечение за кредитора, което му дава ред привилегии и дори право сам да продаде имуществото на длъжника си (б.ред. – става дума основно за дружества и еднолични търговци), ако той е некоректен.

Залозите се вписват в специален централен регистър, който води Министерството на правосъдието. А основният проблем досега идваше оттам, че върху едно и също имущество може да се правят по няколко залога. И всеки от кредиторите има право да пристъпи към продажбата му, без да иска съгласие от останалите. Така имуществото може да се прехвърли на някоя подбрана фирма за жълти стотинки, а за първите по ред кредитори, каквито обичайно са банките, да остане само "удоволствието" да водят дългогодишни съдебни битки с неясен резултат.

В момента е внесен за обществено обсъждане проект за изменение в закона, който прави опит да разреши този, а и ред други проблеми с особените залози. Какво се предлага? На първо място, администрирането на регистъра на особените залози да поеме Агенцията по вписванията и той да стане публичен и достъпен, точно като този за търговците. Оттам следва най-важното ново правило, предназначено да пази търговците: занапред залогът да се счита за учреден едва след вписването му в този регистър. А да се пристъпи към продажба на имущество ще е възможно само със съгласието на предходните по реда кредитори. Нещо повече – нов следващ по ред договор за особен залог с друг кредитор за същото имущество ще може да се сключи само със съгласието на първия.  

Друг важен въпрос, по който сега различните съдилища в страната присъждат твърде разнородно, е какво да се прави, ако длъжникът откаже да допусне кредитора в предприятието си, което уж му е заложил като гаранция. Или ако започне да разпродава активите един по един, на парче. Това са най-честите случаи в практиката. Затова законопроектът въвежда мерки за принуда срещу длъжниците, които ще се осъществяват чрез съдебните изпълнители. Заложеното имущество ще бъде изземвано и предавано на кредиторите. По същия начин – пак чрез съдия-изпълнител, те ще могат да бъдат и въвеждани принудително в предприятията, ако длъжникът им е отказал достъп до тях.

Детайлизират се и отношенията между различните кредитори, които си търсят парите от едно и също имущество чрез различните изпълнителни производства – чрез съдебен изпълнител, публичен изпълнител или в производство по несъстоятелност. Решава се и най-важният спор, който се води в момента и заради който няколко банки вече изгоряха с милиони: когато един кредитор продаде заложени имоти, погасява ли и наложените върху тях от други кредитори ипотеки? Отговорът в проектозакона е: категорично не.

Всичките тези промени са наложени от практиката през годините, а тя показа, че с особените залози лесно може да се злоупотребява. Проектът е част от "наследството" на бившия правосъден министър Христо Иванов – той го представи още в началото на декември миналата година. Срокът за обсъждането му изтича на 9 февруари. И веднага след това се очаква Министерският съвет да го внесе в Народното събрание, защото всяко забавяне означава още дела и още загуби за банките и търговците – кредитори.

Друг въпрос е какво ще излезе в крайна сметка като краен продукт от парламента, след като депутатите го минат "творчески" с по някоя лобистка или популистка ютия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст